За “Майстора и Маргарита” на Булгаков или силата на изкушението

 

Случайно да не сте чели “Майстора и Маргарита”? Не сте? Веееерно? Ами веднага отидете до книжарницата или позвънете на приятел и я поискайте. Започнаха Великите пости, сега е момента да се преборим с изкушенията, да прочистим духа и тялото си, да осмислим изкушенията, да смирим егото си, да се опитаме да бъдем по-добри, да се опитаме да направим и другите по-добри, да простим на хората за грешките им, за болките и тъгата, която са ни причинили, и най-вече да простим на самите себе си, за грешките и греховете ни, да поискаме и прошка от другите, на които неволно сме се причинили. “Майстора и Маргарита” на Булгаков не е роман за това. Той е роман за човешкото и животинското, за обществото и неговите недъзи, за светлите хора и тъмните сили. За доборото, истинското, имагинерното и отношението към всичко, което ни заобикаля, за силата в нас, за борбата на духа по пътя на търсенето на смисъл. Или просто една прекрасна книга. Прочетете я и я обмислете.

И ето какво ни казва за нея Фредерик Бегбеде в “Първа равносметка след апокалипсиса” за нея и нейния автор:

“Всички велики романи разказват една и съща история –
за загубеняка, който се шляе насам-натам. „Дон Кихот“,
„Одисей“, „Спасителят в ръжта“, „Майстора и Маргари-
та“… Логично е – ако героят не беше загубеняк, какъв сми-
съл щеше да има да търси пътя си? Величието на романа е
точно в това географско търсене. Читателят върви по пети-
те на безумец, на авантюрист, на индивид болен или отча-
ян (защото за да четеш романи, трябва да бъдеш безумец,
авантюрист, болен или отчаян). Когото не го свърта на едно
място, който се среща с какви ли не хора, прекосява улици
и страни, понякога открива нещо (любов, красота, истина
или смърт). Умниците говорят за „търсене на идентичност-
та“, но всъщност става дума главно за една хубава разходка.
Тази на Булгаков има заслугата да е лесна за проследяване,
като тези на Джойс и Селинджър. Съществуват дори фана-
тици, които организират туристически обиколки по стъп-
ките на Леополд Блум в Дъблин, на Холдън Колфийлд в
Ню Йорк или на Иван Николаевич Понирьов, с псевдоним
Бездомни, в Москва. Доказателство, че романът не е напъл-
но безполезен, след като може да служи за пътеводител,
или, обратно, да ви помогне да се изгубите в меандрите на
призрачен град. В „Майстора и Маргарита“ се описва един
паралелен свят, разположен в реално място – Булгаков си е
мислел, че пише роман за Дявола, но се е възползвал от си-
туацията, за да създаде опера за съветското потисничество.
Така Москва става Ад без Данте, а дяволът се превръща в
дългуч, облечен в сив костюм.
Всеки опит за резюме лишава този шедьовър от чара на
сложността му, но толкова по‑зле, да опитаме. Значи, дяво-
лът се нарича Воланд и през Страстната седмица хвърля в
смут московския литературен и театрален свят на двайсетте
години. Към тази пикарескова основа се добавя едно фаус-
товско безумие – някоя си Маргарита сключва договор с
Воланд, за да открие един изчезнал писател, когото нарича
Майстора. Съпоставяйки тези две повествования, Булгаков
смесва бурлеската и трилъра, сюрреалистичното и сатира-
та, романтизма и буфонадата. Като всички големи книги
„Майстора и Маргарита“ е Аврамов дом, домашен килер,
вехтошарница, в която Исус среща Дявола, а Пилат Пон-
тийски танцува на бала на Сатаната. Има ги и страстите
Христови, като у Мел Гибсън, точно след една сцена, в коя-
то Маргарита излита, яхнала метла, като в „Хари Потър“.
Има и говорещ котарак, и вълшебни рокли, които изчезват
веднага щом излезеш на улицата (вярно, че днес в Москва
подобно явление е доста обичайно, особено в „Кафка“, в
„Империя“ и в „Лънч бар“). Благодарение на гения на Бул-
гаков поглъщаме с наслада неговия препрочит на еванге-
лията (по‑смилаеми от ремикса на Омир от Джойс). Като
ще разказваш странна история, поне избери някоя, която е
известна на всички, стига да съумееш да я разкажеш като
никой дотогава.

Животът на Михаил Булгаков
Михаил Афанасиевич Булгаков (1891–1940) пише „Майстора
и Маргарита“ в продължение на дванайсетина години,
от 1928 до смъртта си. Можем следователно да твърдим,
че този роман го е убил по‑ефикасно от Йосиф Сталин.
Впрочем той ще стигне до публиката много след смъртта
на автора си, през 1966–1967 г., когато списание „Москва“
го публикува в разгара на „разведряването“. Преди „Майстора
и Маргарита“ Булгаков, който е лекар като Чехов и Се-
лин, намира все пак време да преобърне „Преображението“
на Кафка (в „Кучешко сърце“, 1925 г., едно куче се превръща
в човешко същество), да отдаде почит на един друг
бунтар (на Жан-Батист Поклен в „Театрален роман“) и да
снесе множество театрални пиеси, предназначени да бъдат
забранявани, цензурирани и обругавани от пролетарската
критика. В крайна сметка за Булгаков единственият начин
да бъде свободен е бил да умре (морфинът го поддържа из-
вестно време, но накрая му вижда сметката).”

Суета на суетите и всичко е суета и нищо човешко не ни е чуждо.