За българската литература по BBC и света

Standard

Скъпи приятели, изслушах интервюто по BBC Радио 4 с Капка Касабова и Мирослав Пенков и наистина се просълзих. Не ме интресува как ще ви прозвучи това, ще се подсмихнете или ще завъртите пръсти в характерния жест, че съм мръднал, но мога да ви кажа, че това за мен е най-прекрасния момент през тези повече от десет години, в които се занимавам с българска литература. А моменти съм имал много – от семинарите на Фондация Елизабет Костова в Созопол и срещите с изключителни англоезични писатели, издатели, главни редактори на престижни литературни медии, които идвайки в България, в една абсолютно непозната за тях страна, още по-малко литературно, виждайки емоцията и таланта на българските си колеги се превърнаха в истински сторонници на българската литература в Америка и Англия, пишейки за нея в техните медии. Джон Фриймън публикува в он-лайн изданието на GRANTA, 7 текста от съвременни млади български писатели и поети, Дуейн Хейс направи български брой на списанието Absinthe, Джереми Чембърлейн и Стивън Уингейт пуснаха неколкократно представяния на съвременната българска литература, интервюта с български писатели и техни текстове в престижното списание Fiction Writers Revue, Чад Поуст от Open Letter Books издаде романите “Захвърлен в природата” на Милен Русков, “18% сиво” на Захари Карабашлиев, “Кратка Повест за срама” на Ангел Игов и “Това е, което става” на Албена Стамболова в САЩ, а тази година ще излезе и “Физика на тъгата” на Георги Господинов, Сюзън Къртис-Коякович в нейното издателство Istros Books публикува “9 зайци” на Виргиния Захариева в Англия, а тази година издателство Peter Owen Books ще публикуват “Черната кутия” на Алек Попов, всички случващи се с помощта на Фондацията.

Image

Мирослав Пенков направи истински фурор с неговия сборник с разкази “На изток от Запада” в престижното издателство Фарар, Строс и Жиро като беше продаден още преди да излезе на пазара в най-големите страни за литературата – Канада, Великобритания, франция, Германия, Италия, Испания, Холандия, Швеция… През 2012 г. той стана първият не-британец взел наградата на ББС за разказ в първото и единствено отваряне на този конкурс за англоезични автори от цял свят. Капка Касабова вече има 3 романа в Penguin New Zealand и 2 книги в Portobello Books в Англия.

Image

През 2012 г. излезе първият брой на българското издание на ГРАНТА и българският език се превърна официално в четвъртия език на най-старото и престижно литературно списание в света GRANTA, след английския, испанския и италианския. След нас се присъединиха към създаващата се тепърва ГРАНТА общност Швеция, Норвегия, Турция, Бразилия, Португалия, Япония, Китай, Израел…

Image

Както виждате има много причини за гордост, за това че най-после българската литература стъпи на англоезичния пазар, който както знаете, е най-големия и най-важен световен пазар и най-добрата стъпка към популяризиране на една литература. Тук искам да изкажа своята благодарност, почит и поклон, личната ми приятелска обич и уважение към Елизабет Костова, благодарение на която почти всички от тези неща нямаше да се случат. С това, което тя и Фондацията направиха за последните само 7 години, България беше поставена на литературната сцена, от която отсъстваше до сега. Никой никога не е правил толкова за пробива на българската литература в англоезичния свят, колкото тя. За което трябва наистина да й отдадем заслуженото и уважението на цялата българска литературна и културна общност.

Ако и вие искате да се докоснете до тази общност, ето линк за кандидатстване за семинарите на Фондацията през май в Созопол, срокът е do 5 март : http://www.ekf.bg/sozopol/bg/apply/

Image

И когато слушах интервюто на Капка и Миро по културната институция на Великобритания BBC, в едно от най-важните предавания за литература, каквото е Open books, с всички спомени и радости и моменти на щастие, верандата в Созопол, нощните разговори с писатели като Бари Лопес, Рик Русо, Рана Дасгупта, Илия Троянов, Кейт и Грег Мос, Алекс Милър, с Рийгън Артър, която от април миналата година оглави 4-тото по големина издателство в САЩ, с Джон Фриймън, в разговор с който в 3 през нощта се породи възможността за ГРАНТА България, срещите в София, Лондон и Франкфурт, всяка от прекрасните книги, които са излезли на английски език, усещането когато държа за първи път новия брой на ГРАНТА…

Щастлив съм. Наистина. И има още толкова много да бъде направено. Ето това си струва. Кауза, за да се живее.

Image

За “бавното” живеене и удоволствиято на живота

Aside

Създавам Движение за бавност – за бавно четене, бавно ядене, бавно пиене, бавно живеене. Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме. Съгласен съм напълно с Льоса, че това бързане унищожава цивилизацията. Бързите удоволствия, без да се замисляш, без да вникваш надълбоко, без да се отдаваш, без да влагаш душа, в каквото и да е, от секса през политиката до ежедневието и бита, водят до неприемлива загуба на човечност. Ние дори играем на бързо някоя игричка в метрото, прочитаме няколко страници, послушаме някоя песен в Спотифай. Къде е сливането с изкуството, с красотата в живота, в нежното отпускане по вълната на естетическото възприятие. Осакатяваме се, осакатяваме цялото общество. Призовавам за бавност, спокойствие, душа, красота, разумен и обмислен избор, споделяне и трайна и изпълваща наслада от нещата от живота. Наслаждавайте се на всяка страница, всяка глътка, хапка или вдишване, на всяка дума, приятелски жест, прегръдка, усмивка, докосване. Променяйте света около вас, за да могат всички да се чувстват така. Избирайте бавно и умно, гласувайте. В политиката няма празнота, оставената от вас непусната бюлетина ще бъде пусната от човек, който ще го направи вместо вас. За това гласувайте и променяйте, бавно – революциите са идейни, качествените промени на общетсвото, манталитета, мисленето са еволюционни. Бавно. Но постоянно. С удоволствие от всеки миг. Това е моята платформа. Спокоен и изпълнен с красиви мигове ден.Image

Зовът на блога

Standard

Здравейте, скъпи приятели! Блогът ме зове, любимите читатели също и се завръщам с нещо изключително – “Зовът на кукувицата” на Робърт Галбрейт/Дж. К. Роулинг! Извинявам се за отсъствието, трябваше да преведа в ред малко емоционално -интелектуалната кочина в главата ми, да си подредя мислите и да се поорганизирам. Както казваше някога един близък приятел – все някога трябва да почнем да вземем да се организираме. Та след санитарната седмица и отдаването ми на четене и други приятни занимавки, пак съм на линия! И така – “Зовът на кукувицата”!

zovytnakukuv3

Когато започнах да чета “Зовът” не знаех какво да мисля. Бях почитател на Хари Потър, особено на първите три книги, прочетох и останалите и, както винаги съм казвал, свалям шапка на Дж. К. за умението да пише, за лекотата на разказа, за потопяването на читателя в атмосферата. Уникална е в това отношение. После прочетох “Вакантен пост”, и ми хареса страшно много. Аз съм си приатрастен към всичко английско – от футбола и историята, до времето, наистина, не ви лъжа, обожавам английското време, влагата покрай Темза, бързо движещите се облаци, хладния въздух и цигарата привечер в градината… Уф, размечтах се, извинявам се… Та страшно ми хареса “Вакантен пост”, страшно английска, много социална, с описателността и разгръщането на образите, толкова характерни за викторианската литература на Дикенс и Харди, дълбоката консервативност на английската провинция, странните образи, човешките съдби, разслоението на обществото и личните трагедии преплитащи се с политика, социални и обществени проблеми. Дж. К. изключително умело използва парадигми, стереотипи, популярни образи и конотации, за да ни срещне с герои, които да нямат нужда от продробни обяснения, описания и характеристики. Ужасно е умела в това, ама непостижимо добра. С няколко думи, правейки паралел с известни лица или герои от други романи, тя те въвежда в цял един свят, всеки читател може да си нарисува обараза на човека в главата, да си представи как ходи, как говори, как мисли, какъв е по душа. И всичко това само с няколко умели паралели или стереотипни образи от класиката в криминалния жанр. Защото “Зовът на кукувицата”, за всички, които не знаят, е криминале. Класическо, разтърсващо, прекрасно написано и изпълнено с напрежение и обрати до самия край. Направо ме уби! Аз претендирам, че обожавам тънкото интелигентно насочване към убиеца и успявам доста бързо да разгадая леките намеци на авторите, добрите имам предвид, щото при лошите, убиеца става ясен от първата трета на книгата нататък, та обикновено доста бързо се ориентирам, и интуитивно ако щете в трохите оставени от писателя, тук просто не очаквах този край, ама хич!

Иначе в основата е образът на класическия частен детектив в най-добрите традиции на Сам Спейд и Филип Марлоу, изсухлен непрокопсаник, алкохолик, обикновено изхвърлен от жена си, спящ в кантората, циник и небрежем бохем, съчетаващ в себе си Бонд, Дон Жуан и Шерлок Холмс, в който няма как да не се влюби всеки читател. Ами до тях застава и още едно име, за което тепърва ще се говори и ще гледаме на широкия екран – частния детектив Корморан Страйк. С малко по-съвременен образ, герой-инвалид от войната в Афганистан, извънбрачен син на велик рок музикант и майка – легендарно “групи” от 60-те. Уникален образ. Умен, хладнокръвен, страдащ, отхвърлен и обичан, уважаван и преследван да си плати наема, чуден просто.

Исках да постна откъси, за него, за някакви, хора, ама се зачетох в книгата и тя е толкова плътна и с такива живи и оригинални образи, че не можах да избера, жестоко е просто. Има филмови продуценти, богаташи, рап звезда, супер модели, фотографи, моделиери, полицаи, вярна секретарка  на временен договор с неслучайното име Робин 🙂 ; между другото направо съм влюбен в нея, тая жена е мечта за всеки – съпруг, работодател, човек, истинско съкровище; рок легенди, неуспели актьори, каращи лимузини, страшно силно, няма празно.

Историята сама по себе си е супер инетерсна – самоубийство на най-популярния и обичан модел на Англия, прекрасната Лула Ландри е намерена късно през нощта размазана под блакона си в най-скъпия лондонски квартал. Официалната версия – самоубийство. Но нейния брат наема детектив Корморан Страйк, невярвайки, че неговата сестра може да го направила. Висшето общество, модните среди, минало и настояще, кръвни връзки, властни майки и безотговорни родители, обичани и отхвърлени дец,. алкохол, изкуство, красота, дрога и насилие. Уффф, много ми се иска да ви разкажа повече, но ме е страх че ще ви отнема от удоволствието, защото всичко е важно. Има и много силен социален елемент, тръсене на корените, заложените проблеми в детството, съзряването, човешките съдби, приятелството и предателството. Като пиша и си спомням моментите, героите, текста, се изпълвам с все по-голямо уважение към Дж. К., ще се върна пак към книгата след месец, за да я усетя още веднъж. Защото това е една от най-добрите криминални книги, които съм чел. Роман с потенциала да се превърне в класика, с образ, или образи, защото съм сигурен, че Робин ще продължи да помага на Корморан и в следващите книги, а те се очаква да съм минимум 7, роман който е абсолютен бестселър и сигурно ще бъде Романът на годината в България.

Той е за всички почитатели и на криминалния жанр, и на добрата литература. Пюър плежър. Както знаете, това е моята най-висока оценка. В понеделник си го вземете от най-близката до вас книжарница, прочетете го,  подарете го на близък, говорете за него, напишете във Фейсбук страницата си. Трябва си. Приятно четене.

Най-важните 20 книги за 2013 г. – нехудожествена литература.

Standard

Здравейте, приятели в този чудесен, надявам се, съботен ден. Дойде време и за топ 20 на нехудожествената литература. Много ми е трудно с тази нехудожествена, в англисйкия е по-лесно – нонфикшън. Както и да е. Чудесни книги имаше през изминалата година. Аз, какато знаете, имам разнородни интереси и  за това има книги в много различни области на познанието. От историята и антропологията, където все пак ми е висшето образование и си ми остава хоби, през литературата, която се превърна в моя професия, до астрономията и прогностиката, където пък е ужасно интересно да се чете и да се вникне във възможностите за съществуване на извънземен живот. Говоря за книгата на Димитър Съсълов “Животът на свръхземите”. Тази книга определено беше огромно събитие за всички, които познават изследванията на този изключително популярен в целия свят български изследовател астроном и професор в Харвард. А неговото гостуване и гостуването на Нобеловия лауреат за литература Марио Варгас Льоса през май, бяха със сигурност най-важните събития свързани с книги през 2013 г. Не случайно и Льоса попада в тази ми класация – с есеистичната книга “Цивилизация на зрелището”, той направи истински фурор на българския пазар и тя се превърна в една от най-четените книги в нехудожествената литература, сравнима като успех само с “Невидимте кризи” на Георги Господинов. Ужасно много ме радва, че се чете и толкова добре се приема нехудожствената лиетаратура, документалистиката, интересни изследвания свързани с литературата, социума, политиката. Популярната наука придобива все по-голям дял от читателската аудитория, благодарение на последователността на издателства като Изток-Запад и Сиела в тази посока. Също така не мога да не отбележа и прекрасните издания на издателство Агата-А с класически трудове на лидерита на френската школа “Анали”, тук е книгата на Марк Блок – “Кралете чудотворци”, един от най-важните исторически текстове на 20-ти век. Имаше много силни литературни изследвания, и академични, като изключителното изследване на ДаринТенев върху Дерида, книгата за превода на Марин Бодаков и тн, и по-популярни като чудесните “Изстъпления” на Елиф Батуман – един пътепис-мемоар и същевременно прочит на руската класическа литература, или “Да поставиш дявола на колене”, един сборник със статии върху творческото писане и негоите специфики. Та богатство от история, антропология, астрономия, литература, иконономика, география, но все някъде трябва да се спре, и много от тях са в списъка, а други извън него. Не защото не са стойностни и ценни, а просто само 20 са местата 🙂 . Надявам се да няма засеганати.

Искам специално да ви обърна внимание на книгата “1000 страници България” на Румяна Николова и Николай Генов, спечелила най-голямата награда на Асоциация Българска Книга – “Златен лъв” за най-добър издателски проект. Уникален сбор от снимки, история, култура и география, задължителен за всеки български дом и чудесен подарък за всякакъв повод. Чудесно попадение! Да споменем и класици в науката като Зигмунд Фройд, чиито “Лекции за въведение в психоанализата” е крайъгълния камък за нейното изучаване, или новите книги на Талеб, Ричард Доукинс и Джаред Деймънд, очаквани с огромен интерес от техните почитатели, като мен. Едно друго интересно откритие за мен беше ‘Първа равносметка след апокалипсиса” на Фредерик Бегбеде, в която ни разказва за най-важните според него 100 книги, които трябва да бъдат прочетени. Там намерих автори, за които не бях чувал, и много книги, който се оказа, че са излизали в България, но които съм пропуснал, като Аарту Паасилина, Филип Джиан или Вержини Депан. Както и различни книги на любими писатели. Направо си е отваряне на нови хоризонти към страшно много книги, написано изключително литературно и есеистично, и само по-себе си литература. Така трябва да се пише за книги, и със сигурност тази книга ми помогна страшно много в решението ми да започна този блог.

Продължавам с още няколко много важни книги – “Червената царица” на Мат Ридли, познат и с “Геномът”, едно изследване за важността на секса в човешката еволюция, “Бледа синя точица” на Крал Сейгън – за нашата планета, и икономическата история в “Този път е различно…” за кризата и какво се случва със световната икономика. Специално внимание обръщам на два проекта – “Кратка история на българския комикс” – изключителни инетересно изследване върху създаването и развитието на това изкуство в България, а всички от моето поколение израснахме с “Дъга” и “Чуден свят”, и “Историята” на Мавро Орбини, колекционерско библиофилско издание, също идеално за подарък. Няма да се спирам на всяка от книгите, ще стане прекалено дълъг текст, но ви моля да обръщате внимане на нехудожествената литература. Тя е не само полезна, важна, истинския носител  на знания, но и носеща удоволствие от четенето. Говорим за текстове на писатели като Борхес за поезията и Сюзан Зонтаг за фотографията, все пак…  🙂

Ето и кориците,а след тях и пълния списък:

civilization-of-the-spectacle tozi-put-e-razlichno file_597_197 file_593_57 file_585_30 file_577_244_1 file_577_186 8454629_b 183132_b 182936_b 182901_b 182588_b 182550_b 182293_b 181718_b 1000_ 171375_b 172359_b 180256_b 180415_b

„Цивилизация на зрелището” – Марио Варгас Льоса, превод: Людмила Петракиева, изд. Колибри

„Невидимите кризи” –  Георги Господинов, изд. Жанет 45

„Кралете чудотворци” – Марк Блок, превод: Валентина Бояджиева – изд. Агата-А

„Бледа синя точица” – Карл Сейгън, превод: Милена Боринова, изд. Изток-Запад

„Този път е различно/Осем века финансови безумия” Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф, превод: Деян Кючуков, изд. Сиела

„Светът преди вчера” – Джаред Деймънд, превод: Венцислав Венков, изд. Изток-Запад

„Червената царица/Секс и еволюция на човешката природа” – Мат Ридли, превод: Лъчезар Карагьозов , Вихра Йомтова, изд.Сиела

 „Сказанието на прадедите” – Ричард Доукинс, превод: Красимира Матева, изд. Изток-Запад

„Изстъпления/Приключения с руските книги и с хората, които ги четат” – Елиф Батуман, превод: Красимир Желязков , изд. Сиела

„За фотографията” – Сюзан Зонтаг, превод:         ?          изд. Изток-Запад

„Това изкуство на поезията” – Хорхе Луис Борхес, превод: Ангел Игов, изд. Сиела

 „Цената на неравенството” Джоузеф Стиглиц, превод:        ?        изд. Изток- Запад

 „Да поставиш дявола на колене/Писането на проза като занаят и живот” – Чарлз Бакстър и Питър Търчи, превод: Любомир Терзиев, изд. Сиела

„Лекции за въведение в психоанализата” – Зигмунд Фройд, превод: Маргарита Дилова, изд. Колибри

„Животът на свръхземите” – Димитър Съсълов, изд. Изток-Запад

 „Първа равносметка след апокалипсиса” – Фредерик Бегбеде, превод: Росица Ташева, изд. Колибри

„1000 страници България” – Румяна Николова и Николай Генов, изд. Сиела

 „Кратка история на българския комикс” – Антон Стайков, изд. Кибеа

„Антикрехкост” – Нисим Никълъс Талеб, превод:   ?     ,изд. Инфодар

„Царството на славяните” – Мавро Орбини, превод: Симеон Тодоров и Елица Попова, изд. Дамян Яков

Оставил съм специално липсващи имената на няколко преводачи, които липсват на сайтовете на издателствата, за да поправят колегите този пропуск 🙂

Огромна благодарност към всички издателства и преводачи, защото да се пропагандира науката и да се публикуват научни текстове е изключително трудно и е сравнимо като мисия  с тази за издаването на българска литература. Затова и публикувах имената на издателствата. Те са важни, уважавайте ги за това, което правят. Надявам се да намерите в този списък нещо, което ще ви бъде интересно. Приятно четене.

искрено ваш

Светльо

 

 

 

Любовна среща с любими книги. 15.1.2014 г.

Standard

Привет, приятели. Надявам се, че ще се видим с вас довечера на поредната Любовна среща с любими книги, организирана от Литературния клуб Спирт енд Спирит. Много интересно и готино става. През декември вече имахме една, но мисля да се превърне в традиция и една от срещите ни всеки месец да бъде посветена на любимите книги. Много е красиво, когато някой чете от любима книга, или говори за нея. С цялата емоция, усещане, усмивка, или малко тъга, която му е донесла. Въобще книгите са като хората, като най-близките ти. Допускат те в своя свят и ти отваряш своя за тях. Усмихват те, натъжават те, носят ти удоволствие, карат те да се замислиш, задават ти въпроси и ти дават отговори. Сливат се с теб, в сърцето и  ума ти. Стават теб, и ти ставаш тях. Всеки човек чете една книга по различен начин. Усеща я различно, отваря очите и съзнанието си по различен начин, тя го докосва различно. Всяка книга има хиляди прочити и хиляди усещания. Дори когато четем една книга в различно време, тя ни говори различно. Много е важно да улучиш точното време да пуснеш една книга в живота си. Дали като възраст, дали като моментно състояние на духа. Понякога губим прекрасни книги, ако не се срещнем с тях навреме. За всчко нещо, и в живота и с книгите, си има точен момент. И дано го намираме максимално често.

Та ще се радвам да дойдете и да се запознаем с вашите любими книги и вие да се запознаете с любимите книги на други хора, по същия начин като вас, обичащи хубавите книги. Може да прочетете кратък откъс от книгата, или просто да разкажете с няколко думи, защото тя е толкова важна за вас. Да споделите с приятели усещанията си, и удоволствието от срещата ви с нея. Много е приятно, и идват чудесни идеи за четене! Няма никакво ограничение за жанрове, възрасти, поезия или проза. Каквото ви харесва. Литературата с нейното богатство е незаменима. И книгата е най-добрия приятел на човека!

Та ще е прекрасно ако може да сме заедно довечера. Срещата е в бар Трип тен, бившето Радио кафе, под Моста на въздишките, зад НДК. Няма как да го сбъркате. Ще се радвам да се видим. https://www.facebook.com/events/1428672104035340/?fref=tsImage

Моите топ 20 – преводна литература

Standard

Така. Продължавам със следващия си топ 20. На преводните книги художествена литература за 2014 г. За много от вас сигурно ще е най-важния, за други не 🙂 Но си е много важен, и със сигурност най-нелесен. В огромното море от книги е изключително трудно да се отсеят само 20 заглавия. През тази година прочетох над 200 книги и прегледах още около толкова. Беше чудесна година! Както казах много пъти, в интервюта, на панаира, в лични разговори с вас, тази година ми е много щастлива от към книги, защото намерих три много много любими. А това си е много. Започвайки със “Супертъжната истинска любовна история”, която не е в тази класация, защото е излязла 2012 г., продължавайки със “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” и завършвайки с “Истината за случая “Хари Куебърт”. Голяма радост. А имаше и още супер силни и важни книги! Дали “Поправките” и “Свобода” на Франзен, “Възмущение” на Филип Рот, “2666” на Роберто Боланьо, фантастичните и в прекия и преносния смисъл на думата “Зора” на Октавия Бътлър и “Уравненията на живота” на Саймън Мордън… А бе, богато…Естествено имаше и такива, който не можаха да попаднат в тази двайсетица, на ръба, за малко, като “Мрак” Джилиан Флин, “Когато Ницше плака” на Ървин Ялом или новата книга на Дейвид Мичъл, но… все пак, трябва да се спре някъде. Определил съм 20, и 20 ще бъдат, е 21, но слагам “Свобода” и “Поправките” заедно.

Така, преди да продължа, искам нещо да допълня. В предния ми пост пропуснах да спомена издателствата, публикували книгите, за което се извинявам на колегите и приятелите ми от тях. Ето, изброявам ги тук, защото трудът им, и това което правят за българската литература е чудесно и изключително важно! Поклон! Сиела, Жанет 45, Хермес, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, Изток-Запад, Ерго, Рива, Труд и Колибри. Моите уважения към тях, защото публикуването на българска литература си е мисия и призвание.

Продължавам по преводните книги. Както казах и в предния пост, тези книги са литературни събития, излизането на книгите на Франзен, Боланьо, “Английски пасажери” на Матю Нийл, “Нощ в райската градина” на създателя на магическия реализъм Орасио Кирога, са сами по себе си жалони в литературния ни контекст. Нови книги от Филип Рот, Орхан Памук, Халед Хосейни, Йосиф Бродски, Мишел Уелбек, Рей Бредбъри, са очаквани и невъзможни за пропускане. Много интересна е поредицата”Запази историята” на издателство Сиела, започнал с “Годениците” преразказани от Умберто Еко, на класически книги, сюжети и истории, разказани от големи съвременни писатели. Уникалната книга “Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от о-в Гърнзи” на Мери-Ан Шафър, една от най-светлите книги, които съм чел през живота си, първият роман на български език на един от най-големите американски съвременни писатели Ричард Русо “Емпайър Фолс”, носител на наградата “Пулицър”, прекрасната книга на Мая Слоан “Дрога”, “Творците на памет” на Джефри Мур, Невена Кръстева-Дишлиева получи специалната награда “Кръстан Дянков” за превода на тази книга, а между другото Владимир Молев получи Голямата награда”Кръстан Дянков” за превода на “Поправките” и “Свобода” на Джонатан Франзен… А бе, много красота имаше тази година, и безсънни нощи… 🙂

Ето кориците и списъка със заглавията:

_2_7_7 100godstarec3 174284_b 176348_b 179109_b 180496_b 182775_b 182923_b empire_falls file_596_30 istzaslhkueb3 jfsvoboda3 literary-club-shaffer-barrows noshtvrajskgr3 obutlerzora3 orhan popravkite3 poshpolezab3 tvorcite_na_pamet uravnnazh3 vyzmushtenie3

 

“Истината за случая “Хари Куебърт” – Жоел Дикер, превод: Росица Ташева

“Възмущение” – Филип Рот – превод: Невена Кръстев-Дишлиева

“Английски Пасажери” – Матю Нийл, превод: Росица Иванова

“Уравненията на живота” – Саймън Мордън, превод: Петя Митева

“Творците на памет” – Джефри Мур, превод: Невена Кръстева-Дишлиева

“Поправките” и “Свобода” – Джонатан Франзен, превод: Владимир Молев

“По-широко поле за борбата” – Мишел Уелбек, превод: Красимир Кавалджиев

“Зора” – Октавия Бътлър, превод: Росен Рачев

“Стогодишният старец, който скочи през прозорец и изчезна” – Юнас Юнасон, превод: Елена Радинска

“2666” – Роберт Боланьо, превод: Катя Диманова

“Безмълвният дом” – Орхан Памук, превод: Рози Самуилова

“Нощ в райската градина” – Орасио Кирога, превод: Николай Тодоров

“Клуб на любителите накниги и пай от картофени обелки от о-в Гърнзи” – Мери-Ан Шафър; Ани Бароуз, превод: Анелия Николова

“Самотни пътешествия” – Йосиф Бродски, превод: Аглика Маркова, Александра Велева, Бойко Ламбовски, Валентин Кръстев, Зорница Христова, Иван Тотоманов, Калоян Игнатовски, Милена Лилова

“Емпайър Фолс” – Ричард Русо, превод: Йордан Костурков

“Хайде всички да убием Констанс” – Рей Бредбъри, превод: Деян Кючуков

“Годениците”, преразказана от Умберто Еко, превод: Росица Николова

“А планините ехтяха” – Халед Хосейни. превод: Любомир Николов

“Бийтълс 2 – олово” – Ларш Собю Кристенсен, превод: Анюта Качева

“Дрога” – Мая Слоан, превод: Светлана Комогорова

Между другото, пишейки имената на прводачите, установих че много български издатели не пишат имената на прводачите на сайта си, ужас… Моля ви, колеги, поправете тази грешка, пропуск, недоглеждане, или каквото там е причината.

Ами бих искал да ви пожелая приятно четене на пропуснатите книги, недейте ги неглижира, важни са. Много. Всяка една от тях. И красиви, и прекрасни за четене. Пюър плежър, както обичам да казвам.

До следващият текст.

винаги ваш

Светльо

 

 

Най-важните книги за 2013 г. Моят топ 20 – българска литература

Standard

Здравейте, приятели. Както бях ви обещал, започвам да пускам моите топ 20 за 2013 г. Днес ще бъде този за българската литература. Имаше прекрасни книги. И от едни от най-популярните ни писатели, като Алек Попов, Деян Енев, Теодора Димова, Александър Секулов, Михаил Вешим, Чавдар Шинов, Борис Христов, Георги Господинов, Силвия Чолева, Иван Теофилов, Капка Касабова, и от по-малко известни, но утвърдени писатели като Керана Ангелова, Весела Ляхова, Людмил Тодоров, Любомир Николов, Костадин Костадинов, Ина Вълчанова, Недялко Славов,Станислава Чуринскиене, и абсолютни дебютанти като Надежда Дерменджиева, Зорница Гъркова и Христо Раянов.

Последните трима съм ги обединил на една позиция, не че не са стойностни сами по себе си, напротив, но искам да ви обърна внимание специално на поредицата “Нова поезия и проза” на Университетско издателство. След като по-миналата 2012 г. излязоха първите три книги, поезията на Белослава Димитрова и разказите на Александър Христов и Стоян Ненов, през 2013 г. излязоха следващите три книги от поредицата. Това прекрасно начинание за публикуване на дебютни книги от млади българсни автори е за мен едно от най-светлите събития в последно време. Още повече, че тази седмица в четвъртък е представянето на новите трима автори в поредицата Стефан Стефанов, Владо Полеганов и Светлосав Тодоров! Чудесна литература! Такъв тип проекти са нещо уникално и подаването на ръка на млади автори е изключително важно за българската литреатура и литературния контекст като цяло!

Няма да подреждам книгите по важност, харесване, или азбучен ред, нито първо ще дам път на дамите, което би било джентълменско 🙂 , според мен в литературата няма деление на мъже и жени писатели. Има добри и слаби писатели. Избрал съм тези книги, защото смятам, че сами по себе си са събития. Дали най-продаваната книга на български автор за годината – “И всичко стана луна” на Георги Господинов, или дългоочакваната трета книга от Трилогията на Александър Секулов, започнала с “Колекционер на любовни изречения”, “Последната стража на капитан Кок”, и издаването на трите книги в прекрасно книжно тяло под името “Гравьор на сънища”, или спечелилия наградата “Хеликон” роман на Алек Попов “Сестри Палавееви”, или новите книги на Мишо Вешим, Теодора Димова, Капка и тн. Нека никой не се обижда, че не е попаднал в този списък, не е лесно да избираш, мога да обясня за всяка от книгите, защо е попаднала в него, но не ми искайте обяснения, защо някоя книга я няма. Това е моята субективна гледна точка за случилото се през годината. Без претенции за каквото и да било. Просто моята читателска позиция. И препоръка. Ще се радвам, ако ви помогне в избора на книга за четене.

172469_b 172595_b 173956_b 174309_b 174321_b 174375_b 174511_b 175966_b 175991_b 176355_b 178582_b 178679_b 180716_b 180760_b 181885_b 181888_b 182544_b 182706z file_580_91 file_585_168 file_596_34 file_597_139

Георги Господинов – “И всичко стана луна” – разкази

Александър Секулов – “Гравьор на сънища” – романи

Михаил Вешим – “Руският съсед” – роман

Силвия Чолева – “Гошко” – разкази

Капка Касабова – “12 минути любов. История с танго” – мемоар

Станислава Чуринскиене – “От космоса с любов” – роман

Недялко Славов – “Портрет на поета като млад” – роман

Борис Христов – “Спомени за хора, камъни и риби” – сборник

Ина Вълчанова – “Записки на свинята” – роман

Теодора Домова – “Влакът за Емаус” – роман

Алек Попов – “Сестри Палавееви” – роман

Любомир Николов – “Слънчев бряг. Код:жълто” – разкази

Костадин Костадинов – “Рицарите на празната чаша”  – разкази

Чавдар Шинов – “Изгубени в мола” – разкази

Весела Ляхова – “Бежанци” – роман

Иван Теофилов – “Митология на погледи” – сборник

Деян Енев – “Внукът на Хемингуей” – разкази

Людмил Тодоров – “Шлеп в пустинята”  – разкази

Зорница Гъркова – “Пътят на мравките” – разкази

Надежда Дерменджиева – “Без упойка” – разкази

Христо Раянов – “Трудният начин” – разкази

Приятно четене, на тези които сте пропуснали. Утре вероятно ще пусна и листа с преводната художествена литература, после с преводната не художествена и накрая за десерт си оставям поезията. 🙂 Надявам се да се видим в сряда, в 19 часа, в бар Trip ten, под моста на въздишките зад НДК, на срещата на Литературния клуб Спирт енд Спирит, елате да ни запознаете с любими ваши книги. Ще се радвам!
https://www.facebook.com/events/1428672104035340/?source=1