Най-силните трилъри на 2014 г. “Невидимият пазител” на Долорес Редондо и “Алекс” на Пиер Льометр.

Standard

Тази година намерих два от най-силните трилъри, които съм чел през живота си и искам да ви разкажа за тях. Въпречки че са съвсем различни, има и много неща, които ги обединяват – “Алекс” на Пиер Льометр е от френски автор, носител на наградата “Гонкур” за миналата година, с изключителни постижения и престиж сред френската и европейската публика, вече познат по целия свят с много книги зад гърба си, и реноме на един от най-силните гласове в съвременната френска литература. Другият роман – “Невидимият пазител” на Долорес Редондо е от млада баска писателка, дебютен роман. И тук започват приликите. И двата романа са начало на трилогии, и двата романа правят фурор в родината си и по света, и двата са описани като “явление” в криминалната литература, и двата се филмират, книгите и на двамата са преведени на по над 30 езика, оригинални, уникални, различни, литературни, задъхани, дълбоки, държащи в напрежение от първата до последната страница, с чудесно изградени образи, излизащи много извън плоските рамки на жанра, пътешествия в светове, вътрешни и външни, които оставят без дъх. Толкова за сходствата им. Сега за всеки по отделно.

“Невидимият пазител” на Редондо, извън изключителната атмосфера, която напомня на мрака и съдбовността на скандинавската криминална литература, може би поради затвореността в езика и земята на баските, неслучайно е филмирана от студията, която филмира Стиг Ларшон, Хенинг Манкел и Камила Лекберг, извън силата и плътността на образа на главната героиня Амая Саласар, психологията, пленяващия криминален сюжет, любовта и миналото, трагедията и болката, страховете и желанието за щастие, всичко това преплетено като в платно на Гоя, ме завладя с мистиката и уникалното усещане за живота в планините на БАския, с душата на хората, с традициите, митологията, вярванията, екзотични и докосващи като мистериите на Изтока и Латинска Америка. С магическия си реализъм, натрупването на емоции, съпричастност, съпреживяване дори с героите на романа. И разбира се с историята, защото талантът на редондо като разказвач е изключителен. Тя ни води по пътеките на баските планини, през лабиринтите на съзнанието, миналото, страховете и мислите на героите и ни прави истински участници във всички събития и действия. Тя е откритие, за което ще се говори много. В превод на Десислава Антова.

“Алекс” на Пиер Льометр пък, е нещо съвсем друго. класически детективски роман, с повече от симпатичен разследващ полицай, но изпълнен с много болка от скорошна загуба и все още преживяващ тежко психическо състояние. В началото всичко тече нормално, рутинно, разбира се с изключителния стил на Льометр, език, дълбочина и психология на образите, и мистерията започва да се разбулва, тя изглежда дори решена, докато изведнъж всичко се обръща с главата надолу и всичко се взривява с гръм и трясък в главата на читателя. Няма да разкривам повече, за да не наруша удоволствието ви от четенето, но ви очаква такова неочаквано и потерсаващо пътешествие, във времето и пространството, в миналото и настоящето, във вътрешните светове на героите, в техните семейни истории, любови, трагедии, зло, психопатии, цяла върволица от обрати и изключителни авторови хрумвания, които ще ви оставят без дъх, и най-вече с усещането на едно от най-великите литературни преживявания, които сте имали. Убийствено добър роман. В превод на Зорница Китинска.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s