За лидерството, визията, емпатията и мениджмънта.

Standard

Снощи си мислих какви са грешките допускани от мениджърите в България, което води до мизерното състояние, в което се намира и бизнесът и държавата. Ще ги изброя без да претендирам за изчерпателност и ред. Първите проблеми изхождат от неподготвеността им за позицията. 9/10 от мениджърите не са на мястото си, нямат необходимите знания, профисионална и акдемична подготовка, житейски опит, ако щеш. И най-важното изискване за един мениджър – да разбира от хора. Как да бъдат управлявани, дори манипулирани, какви са силните и слабите им страни, къде е пределът им на компетентност, колко можеш да искаш от тях, как да ги амбицираш, кои са движещите им сили, кои са страховете им, проблемите им, приоритетите. Мениджърът трябва да знае всичко за случителите си – говоря за конкретно подчинените си, в една корпорация не е възможно изпълнителният директор да познава огромното количество хора, но трябва да познава своите директни служители от средния мениджмънт и така надолу. Следващите проблеми са или липсата на стратегическо мислене, визионерство и възможности за анализ, или прекалено самочувствие и самоизмама по отношение на силите на организацията. Ако един човек може да загуби много пари и да опропасти живота си, един мениджър може да загуби още повече пари и да опропасти много животи. От пропуснати възможности, до неразумни инвестиции, или разрастване без подготовка и възможности, или най-лошото – без да имаш необходимите хора, които да го направят. Един лош мениджър винаги обвинява некачественият си човешки материал, пазара или нечестността на конкуренцията, а добрият знае къде е грешката му, защото тя е винаги в него и в неговата преценка за хора, възможности, пазар и конкуренция. Мнго важен проблем на българските мениджъри е и делегирането на отговорности, права и самоинициатива. Това е може би най-важният елемент от мениджърската подготовка и умения, ако той няма разбиране, че трябва да се доверява, задължително, и вече на кой, до колко и как да се довери, организацията е обречена на неуспех. Поемането на ангажименти, които сами по себе си е трябвало да бъдат свършени от служителите води до пълна неефикасност и “изгаряне” на мениджъра. Преодоляването на усещането, че “само аз мога да свърша тази работа” е точка номер 1 за всеки занимаващ се с управление. Хората са най-важният капитал на всяка компания, без тях тя и нейният мениджър са нищо. Хората не са пионки или взаймозаменяеми винтчета, те са двигателят, гумите, купето и дори “духът в машината”. Мениджърът е само кормилото. Той определя посоката и ако е добър ръководител ще отчете всички възможности на двигателя, ходовата част, гумите и ще се движи с оптималната възможна скорост. Ако не познава “колата”, “двигателя” и “пътя”, всички виждаме какво се случва се по пътищата на България. Точка номер две е анализа на положението, пазара, конкуренцията, факторите и общия бизнес фон. Третата е стратегическото мислене, визията за развитието на компанията в бъдеще, успешните бизнес прогнози и правилните пътища за осъществяването им. Накрая, но не последно място е спокойствието и уважението, лоялността и вярата, които един добър мениджър трябва да вдъхва в хората си. Не страх, благодарност, преклонение или несигурност. За да създадеш една работеща организация, за да си добър мениджър, всички тези условия са задължителни. Да умееш да слушаш, да умееш да признаваш грешките си, да разговаряш с хората, да ги разбираш, да познваш бизнеса като цяло, да можеш да вземаш решение, да поемаш отоговорността, но не просто така, а зад това да стои истинско разбиране за нещата – отговорността е най-важното нещо – и тя се състои от много елементи. не можеш да носиш отговорност за нещо, което не познаваш, за нещо, което не зависи от теб, това най-много важи за хората и собствените сили, това вътрешно познание, без което нито един мениджър не може да направи и една стъпка напред, освен тикан от обстоятелствата, а те неминуемо винаги го тикат към ръба на пропастта, ако няма хора, на които да се опре. Накрая ще кажа само едно. Хората, емпатията, разума, човещината, са най-важните качества за един мениджър. Когато в България истински ги оценим и изискваме от нашите мениджъри, дали в бизнеса или в политиката, само тогава ще можем да се движим напред.

За един мениджър, едно от основните неща които са най-важни са изслушването и вникването, възприемането на гледнатa точка на другия. Вслушване и чуваемост, и разбиране. Моят опит показва, че се случва изключително рядко, което не означава че трябва да се опитва. За всички тези години, никой никога не ме е оценявал за това което съм свършил, оценката е винаги на това, което НЕ сме свършили. И не очаквай от шеф такова нещо, единици са, но и те в един момент свикват с твоите възможности, умения и успехи, и започват да се отнасят към тях като нещо нормално и искат все повече и повече, отчитайки само негативите. Също като в любовта – след моментът на искрящата размазваща любов, когато виждаме само добрите качества на един човек,, после идва рутината и отбелязване само на лошите черти. Доброто се превръща в част от пейзажа, в даденост. От този момент нататък до загубата на „партньора” – в бизнеса, и в любовта, има само една крачка. Добрият мениджър следва да знае силните страни на хората си и да ги използва, но не между другото, омаловажавайки ги. Трябва да се иска толкова, колкото могат хората, с една идея повече, за да се раздадат докрай, но не и да се поставят непосилни задачи, които ще убият и амбиции и желание и трудоспособност. Не можем да искаме всичко от всички, не можем и не трябва да поставяме лесни и рутинни задачи на висококвалифициран и експертен кадър, което е все едно да се опиташ да почукаш на стъкло с чук. Но и по-лошо, защото „човешкият” чук ще бъде порязан наранен и ще се почувства недооценен. А от тук до пълната липса на уважение, доверие в лидерските качества и умения, и загубата на лоялност, и просто само едно такова повторение.
Животът ме е научил, че освен, че е другаде както казва Кундера, той е непрестанна промяна. под външно или вътрешно въздействие, ежедневно и ежеминутно доказване и борба. И болка. Ние се променяме, дори без да забелязваме, с ежедневното шлифоване от страна на външни обстоятелства, комуникацията с партньори, шефове и колеги, с близки и приятели. Никога не сме същите, и няма как да бъдем. Но в човека е заложено измамното чувство на увереност, когато условията не са променят, което е измамно именно защото всичко се променя непрестанно. Обръщаме се към миналото, търсим паралели, обяснения, сравняваме, или както се казва в математиката – се опитваме да сведем всичко до позната задача. Не винаги е възможно, да не кажа никога. Опитът ни е само основата, стъпвайки на която да се опитаме да прогнозираме бъдещите промени. Ако са краткосрочни – вероятността е голяма, ако не са – почти невъзможно е. За това, в безсилието си, чувството за неразбраност и неудовлетвореност, не срещайки отношение и чувство на споделеност, болката от това, че сме недооценени, неуважавани и недобре използвани, заедно с вечната неудовлетвореност на интелигентния и търсещ човек, ни дават разрива между мениджър и персонал. Защото за него важат всички тези обстоятелства също. И тогава генералната промяна – напускането – идва като единствено решение. Но с това идват и проблемите.
В друга фирма трябва отново да покажеш кой си, колко можеш, къде си. Новото е хубаво, но и непредвидимо. Отново трябва наместване, напасване, стиковане, изграждане на връзки и разбирателство. Понякога новото носи смисъл и надежда, понякога – същия челен сблъсък с действителността.
За мен единственото решение е КОМУНИКАЦИЯТА. Тя е универсалното средство за изглаждане на конфликти, неразбиране, възникваща неприязън, неудовлетвореност, нелоялност и нещастливост. И всички страни трябва да разберат едно – първо сме ЧОВЕЦИ, после служители, мениджъри, партньори, политици, електорат. И да се отнасяме с уважение един към друг. И да се разбираме. Никой не може да убеди, че не може да се случи. За това мечтая.

Advertisements

One thought on “За лидерството, визията, емпатията и мениджмънта.

  1. Nikolay Belchev

    Прав си за всичко. Аз добавям културата на организациите, която е културата на хората в тях.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s