Салман Рушди и “Последният дъх на Мавъра”

Standard

Снощи това прочетох. “Последният дъх на Мавъра” е книга от ранга на “Къщата на духовете” на Алиенде. По-тежка, по-дълбока, по-мащабна, по трескава, по-плътна, по-разтърсваща. Рушди е истински представител на магическия реализъм, но без мекотата и финността на латиноамериканските писатели. Книгата е потрисаща, шарена, екзотична, неразбираема на моменти, като самата Индия. Уникална книга. Препоръчвам с две ръце, подгответе се за истинско литературно изпитание.

http://www.bg-mamma.com/shop/74909-posledniyat-dkh-na-mavra.html

“Когато силите ти са на привършване, когато двигателят, който те тегли напред, остане без пӚра, настъпва време за изповед. Наречете го завèт или последна воля (ваша воля!), пивница
„Последен дъх“. Затова казвам „тук стоя или седя“ – всички
мои житейски присъди са заковани с пирони към пейзажа и в
джоба ми са ключовете за една червена крепост – в миговете на очакване, преди съвсем да рухна. Затуй подобава да възпеем края – онова, което е било и вече го няма, правилното и погрешното. Да отроним последна въздишка за изгубения свят, сълза за неговата кончина. Ала и последно „ура“, последно скандално вълмо от небивалици (нямаме видео, ще трябва да се задоволим с думи) и да изпълним
няколко неблагозвучни заупокойни мелодии. Историята на Ма-
въра със звук и ярост. Искате ли я? Е, дори да не искате… Но
по-напред ми подайте пипера.
– Моля, какво казахте?
И дърветата проговарят от изумление. (Нима в мигове на отчаяние и самота не ви се е случвало да говорите на стените,
на глупавото псе, на въздуха?)
Повтарям: пипера, ако обичате, защото ако не бяха тези
зърна пипер, онова, което сега свършва на изток и на запад,
може би никога нямаше да започне. Заради пипера стройните
кораби на Вашку да Гама прекосили океана от лисабонската
кула Белем до Малабарския бряг, първо до Каликут, а после до
пристанището в лагуната на Кочин. След пионерите португалци
пристигнали англичаните и французите, затова в така нарече- ния период на „откриване на Индия“ – но как изобщо да бъдем
открити, след като никога не сме били закрити? – ние сме били
„не перла в короната, а пипер в гозбата“, както се изразяваше
знаменитата ми майка. „От самото начало е ясно като бял ден
какво искал светът от прословутата Майка Индия – казваше
тя. – Пикантерии. Каквото търсят и мъжете в бордея.“
* * *
Това е моята история, историята на пропадналия с висок произход Мораеш Зогойби, по прякор Мавъра, който през по-голямата част от живота си беше единственият мъжки наследник на натрупаното от търговия с подправки състояние на рода Гама-Зогойби от Кочин, историята за това как животът, който смятах,че ми се полага, ми бе отнет от собствената ми майка Аурора, по баща Да Гама, най-прославената съвременна художничка, изключителна красавица и жената с най-острия език сред съвременниците си, която сипеше огън и жупел по всеки, когото вземе на мушка. И към децата си нямаше милост. „Ние сме католици битници, във вените ни има лют червен пипер – казваше тя. – Никакви специални привилегии за роднините! Скъпи мои, ние се храним с плът, а кръвта е любимата ни напитка!“
– Да си потомък на нашата демонична Аурора – каза ми,
когато бях малък, художникът В. (Вашку) Миранда от Гоа –
всъщност означава да си един съвременен Луцифер. Нали се
сещаш, син на зората1. Тогава семейството ни вече се беше преместило в Бомбай и в рая на легендарния салон на Аурора Зогойби такова нещо минаваше за комплимент, обаче аз го помня като предсказание, защото един ден наистина бях изхвърлен от онази приказна градина и бях запокитен в Пандемониума. (Изхвърлен от естествената ми среда, как да не ме подмами противоположното? Имам предвид противоестественото, единственият истински „изъм“ в това обърнато наопаки, нелепо време. Прогонен Отвъд, нима няма ли да опиташ да превърнеш Мрака в светлина? Именно. Мораеш Зогойби, прогонен от собствената си история, се понесе презглава към световната.)
– И всичко това заради една пиперница.
Е, тук не става дума само за пипер, а и за кардамон, кашу, канела, джинджифил, шамфъстък, карамфил, а освен подправките и ядките имаше кафеени зърна и листенца от негово величество чая. Обаче си остава фактът, че по думите на Аурора „пиперът беше най-отпред, начело – да, начело, понеже къде по-отпред от това да си начело? Каквото важи за историята по принцип, важи и конкретно за нашата семейна история – пиперът, лелеяното черно злато от Малабар, беше първата стока, с която търгуваха баснословно богатите ми роднини, най-заможните търговци на подправки, ядки, кафе и чай в Кочин, които без никакви други доказателства освен вековната мълва претендираха, че са извънбрачни потомци на великия Вашку да Гама…
Край с тайните. Вече ги разгласих и заковах по портите.”

Превод: Надя Розова

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s