Оскар Уайлд за изкуството

Standard

“Творец е оня, който създава прекрасни неща.
Изкуството се стреми да разкрие себе си и да скрие твореца.
Критик е оня, който в друга форма или с нови средства изразява чувството си за прекрасното.
И най-висшата, и най-низшата форма на критиката е един вид автобиография.
Ония, които в прекрасното откриват грозота, са покварени, без обаче да са обаятелни. Това е непростим недостатък.
Ония, които в прекрасното откриват нещо прекрасно, са културно издигнати хора. За тях все още има надежда.
Избраници са ония, за които прекрасното означава само Красота.
Не съществуват нравствени или безнравствени книги. Книгите са добре написани или зле написани. Това е всичко.
Враждебността на деветнадесетия век към Реализма е гневът на Калибан[1], видял собствения си образ в огледалото.
Враждебността на деветнадесетия век към Романтизма е гневът на Калибан, който не е видял собствения си образ в огледалото.
Нравственият живот на човека е една от темите в творчеството на твореца, но нравствеността на изкуството се проявява в съвършеното използуване на несъвършени средства.
Творецът не се стреми да докаже каквото и да било. Дори безспорните истини могат да бъдат доказани.
Творецът не е моралист. Морализмът у твореца е непростима маниерност на стила.
Творецът не бива да бъде обвиняван в болезненост. Творецът може да изобразява всичко.
Мисълта и Езикът са за твореца инструменти за творчество. Добродетелта и Порокът са за твореца материал за творчество.
От гледна точка на формата първообраз на всички изкуства е изкуството на музиканта. От гледна точка на чувствата първообраз на всички изкуства е изкуството на актьора.
Изкуството има външна форма и вътрешен смисъл.
Ония, които се стремят да проникнат под външната форма, се излагат на опасност.
Ония, които тълкуват вътрешния смисъл, също се излагат на опасност.
Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.
Различните мнения за едно произведение на изкуството доказват, че то е оригинално, сложно и жизнено.
Дори когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си.
Можем да простим някому, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба.
Изкуството е напълно безполезно. “

Превод Красимира Тодорова

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s