Поезия. Фернандо Песоа

Standard

Днес блогът навърши половин година. Близо 80 000 прочитания, 3 500 харесвания, и разни други безсмислени цифри. Единствено искам да ви кажа, че се радвам да го правя. Надявам се и на вас да ви харесва. Надявам се да съм направил нещо хубаво и полезно. Ако не съм, какво пък, ще продължавам нататък. В този неделен ден – поезията на един от най-любимите ми автори – Фернандо Песоа. Земна и достатъчна.

“Понякога, в дни с точна и съвършена светлина,
Когато нещата имат цялата възможна им действителност,
“Питам бавно сам себе си
Защо даже аз на нещата
Приписвам красота.
Едно цвете мигар има красота?
Нима има красота в един плод?
Не: има само багра, облик
И съществуване.
Красотата име е на нещо несъществуващо,
Което давам на нещата срещу тяхната приятност.
Тогава защо казвам, че нещата са красиви?

Да, дори при мен, живеещ само за да живее,
лъжи
За нещата,
Неща, които просто съществуват.

Колко трудно е да бъдеш ти самият и единствено да виждаш видимото.”

————————————————————————–

“Слава Богу камъните само камъни са,
Реките само са реки,
Цветята само са цветя.

Аз си пиша прозата на моите стихове
И съм доволен,
Щото знам, че разбирам изотвън природата,
А не я разбирам изотвътре
Защото природата няма вътре,
Иначе нямаше да е природа.”

—————————————————————–

“Ден без услада не бил е твой:
Бил е само времетрайност в него.
Каквото изживееш без услада, не го живееш.

Не тежи да обичаш, пиеш или се усмихваш:
Достатъчен е слънчевият отсвет, тръгнал по водата
В локва, щом ти е приятен.

Честит е онзи, на когото най-малките неща
Услаждат се: никой ден
Не му отказва естественото щастие!?

———————————————————

“За да си велик, бъди цялостен: нищо твое
Не преувеличавай или изключвай.
Бъди цял във всяко нещо. Влагай всичко каквото си
И в най-малкото, което вършиш.
Тъй във всяко езеро блести цялата луна.
Защото живее нависоко.”

———————————————————

“Ужасяващата действителност на нещата
Е всекидневното мое откритие.
Всяко нещо е каквото е
И трудно е някому да обясня колко много радва ме това
И колко то ми стига.

Достатъчно е да съществуваш, за да си всецялостен.

Написал съм доста стихотворения.
Ще напиша още повече, естествено.
Всяко мое стихотворение го казва,
пък всички мои стихотворения различни са,
Защото всяко нещо, има ли го, е начин да се каже това.
Понякога стоя и гледам някой камък.
Не мисля дали той чувства.
Не се губя да го наричам братко.
Но го харесвам защото си е камък,
Харесвам го, защото не чувства нищо,
Харесвам го, защото няма родство с мен.

Друг път слушам да минава вятърът
И смятам, че само за да чувам как минава вятърът струва си, че съм роден.

Не знам какво ще си помислят други четейки настоящето;
Но смятам, че то ще да е добро, щом го мисля без усилие,
Ни мисъл за други хора, чуващи ме как аз мисля;
Защото мисля го без мисли,
Защото казвам го както ми го казват моите думи.

Веднъж нарекоха ме поет материалист
И се учудих, защото не смятах,
Че може да ме нарекат каквото и да било.
Аз дори не съм поет: виждам.
Ако писаното от мен има стойност, аз я нямам:
Стойността е там, в стиховете ми.
Всичко то никак не зависи от волята ми.”

———————————————————————–

“Тайнствеността на нещата, къде е?
Къде е, та не се явява
Поне да ни покаже, че тайнственост е?
Какво реката знае за това и какво дървото знае?
Ами аз, който не съм повече от тях, какво знам за това?
Щом погледна към нещата и помисля какво човеците за тях пък мислят,
Смея се като поток, звучащ сред камъни.

Защото единственият скрит смисъл на нещата
Е да нямат никакъв скрит смисъл.
То е по-чудно от всички чудности
И от мечтите на всичките поети
И мислите на всички философи: –
Нещата да са наистина каквито изглеждат
И в тях да няма нищо за разбиране.

Да, ето какво моите сетива научиха самички:
Нещата нямат значение: имат съществуване.
Нещата са единственият скрит смисъл на нещата.”

———————————————————————-

“Ти, мистико, виждаш значение във всяко нещо.
За теб всичко има забулен смисъл.
Има нещо скрито във всяко нещо, което виждаш.
Каквото виждаш винаги го виждаш за да видиш друго нещо.
Пък аз, нали имам очи само за да виждам,
Виждам липса на значение във всичките неща;
Виждам го и се обичам, понеже да си нещо не означава нищо.
Да си нещо е да не подлежиш на изтълкуване.”

———————————————————————–

“Нощ е. Нощта е много тъмна. В къща на голямо разстояние
Светлина блести в прозорец.
Виждам я и от главата до петите чувствам се човек.
Любопитно е, че целият живот на онзи обитател, а не знам и кой е,
Привлича ме само с тая светлина, видяна отдалеч.
Несъмнено животът му действителен е и той има лице, жестове, занятие, семейство.
Но сега ме интересува само оная светлина в прозореца му.
При все че там е светлината защото е запалена от него,
Непосредствена действителност за мен е светлината.
Аз не прекрачвам никога отвъд непосредствено действителното.
Отвъд непосредствено действителното няма нищо.
Щом аз откъдето съм виждам само оная светлина
За разстоянието, гдето съм, има само оная светлина.
Човекът и семейството му са действителни отвъд прозореца.
Аз съм отсам, на голямо разстояние.
Светлината угасна.
Какво ме засяга, че мъжът все тъй съществувал?”

———————————————————————–

“Може би е последният ден в живота ми.
Поздравих Слънцето, вдигнал дясна ръка,
Ала не го поздравих казвайки сбогом,
По-скоро направих знак, че ми харесва да го виждам: нищо повече.”

———————————————————————–

Превод: Румен Стоянов

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s