Гранта 4: Дейв Егърс и “Кръгът”

Standard

Откъс от изключителния роман на Дейв Егърс “Кръгът”, който се превърна в истинско явление през последните години в Америка и по света. За първи път на български език на страниците на литературносто списание Гранта България.

“– Няма особена нужда да аклиматизираме бавно тези приятели към аквариума – каза Бейли. – Те скоро ще бъдат изядени, така че тяхното щастие е по-малко важно от това на акулата. Ах, вижте само как се движат.
Рибите тон започнаха да се спускат диагонално из аквариума и неочакваната им поява прогони октопода и морските кончета сред коралите и морската папрат на дъното на аквариума.
Съвсем скоро обаче рибата тон се поуспокои и започна да плава леко из аквариума. На дъното таткото морско конче бе все така невидим, но многобройните му деца се виждаха – опашките им бяха увити около морската папрат и израстъците на анемониите. Възцари се мирна картина и Мей потъна в нея за кратко.
– Е, това си е истинска прелест – каза Бейли, изучавайки с поглед корала и растителността в лимоново жълто, синьо и наситено червено. – Вижте какви щастливи създания. Мирно царство. Би било почти жалко да го променяме изобщо – каза той. Мей хвърли поглед към Бейли и той сякаш се изненада от собствените си думи, осъзнавайки, че не такава бе идеята на настоящото начинание. Той и Стентън размениха бързи погледи
и Бейли се опита да оправи положението.
– Нашият стремеж тук обаче е да представим един действителен и цялостен изглед на света – каза той. – И това означава да включим всички обитатели на тази екосистема. И така, получавам знак от Виктор, че вече е време да поканим и акулата да се присъедини.
Мей вдигна поглед и видя как Виктор се опитва да отвори капака на дъното на контейнера. Акулата все още стоеше неподвижно, показвайки удивителен самоконтрол. И после започна да се плъзга надолу по пластмасовата рампа. Докато гледаше, Мей се почувства за миг раздвоена. Знаеше, че това е естественият ход на събитията – присъединяването на акулата към останалите същества, с които споделяха обща среда на живот. Знаеше, че това е правилно и неизбежно. Но за момент то `и се стори толкова естествено, колкото падането на самолет от небето. Ужасът идва по-късно.
– Ето го и последния член на това подводно семейство – каза Бейли. – Когато акулата бъде освободена, ще имаме възможност, за първи път в историята, да видим действително какво се случва на дъното на падината и как такива същества живеят заедно. Готови ли сме? – Бейли погледна към Стентън, който стоеше безмълвно до него. Стентън кимна рязко, сякаш бе ненужно да поглежда към него за разрешение.
Виктор освободи акулата и тя, сякаш следила плячката си през пластмасовата стена, подготвяйки се вътрешно за храненето си и запомняйки точното местоположение на всяка порция, се спусна надолу, грабна бързо най-голямата риба тон и я погълна с две щраквания на челюстите. Докато рибата тон си проправяше път съвсем видимо през храносмилателната `и система, акулата изяде набързо още две една след друга. Четвъртата все още бе в челюстите `и, когато гранулираните останки от първата
се понесоха като сняг надолу във водата. Тогава Мей погледна към дъното на аквариума – октоподът и потомството на морското конче вече не се виждаха. Забеляза някакво раздвижване в дупките на корала и съзря нещо, подобно на пипало. Макар Мей да бе сигурна, че акулата не бе техният хищник, в крайна сметка Стентън ги бе открил съвсем близо едни до други. Те обаче се криеха от нея, сякаш я познаваха и знаеха много добре какво крои. Мей вдигна поглед и видя как акулата обикаля из вече опустелия аквариум. В няколкото секунди, в които Мей бе потърсила с поглед октопода и морските
кончета, акулата бе ликвидирала и другите две риби. Останките им паднаха на дъното като прах. Бейли се засмя нервно.
– Е, вече се чудя… – започна той, но се спря. Мей вдигна поглед и видя присвитите непреклонни очи на Стентън. Процесът нямаше да бъде спрян. Тя погледна към Калдън, или Тай, който не откъсваше очи от аквариума. Той гледаше случващото се спокойно, сякаш го бе виждал и преди и знаеше всеки изход.
– Добре – каза Бейли. – Нашата акула е голям гладник и бих се притеснил за другите обитатели на малкия ни свят тук, ако не бях сигурен. Но съм сигурен, че всичко ще е наред. Тук до мен стои един голям изследовател на подводния свят, човек, който
знае добре какво прави. – Мей загледа говорещия Бейли. А той хвърли поглед към Стентън, за да потърси някаква податка, някакъв знак, че може да отмени всичко, или да получи някакво обяснение или успокоение. Стентън обаче продължи да се взира в акулата с възхитен поглед.
Бързо и свирепо раздвижване върна погледа на Мей към аквариума. Акулата бе забила нос дълбоко в корала и го атакува с брутална сила.
– О, не! – извика Бейли.
Съвсем скоро коралът се разцепи, акулата се спусна рязко напред и след миг излезе, измъквайки октопода навън, в отвореното пространство на аквариума, сякаш за да покаже по-добре на всички – на Мей, на зрителите `и и на Мъдреците – как разкъсва животното на парчета.
– О, Боже – промълви Бейли, вече притихнал.
Умишлено или не, октоподът сякаш се противопостави на съдбата си. Акулата откъсна едното му пипало, след което сякаш отгриза част от главата му, за да открие няколко секунди по-късно, че октоподът все още е жив и почти невредим зад нея. Но не задълго.
– О, не. О, не – прошепна Бейли.
Акулата се обърна и безразборно започна да къса пипалата му, едно по едно, докато октоподът не се превърна в безжизнена, разкъсана млечнобяла пихтия. Акулата погълна остатъците на две хапки и от октопода не остана нищо.
От Бейли се отрони нещо като стон и без да обръща рамене, Мей погледна към него – видя го, обърнат с гръб и покрил лицето си с ръце. Стентън обаче гледаше акулата със смесица
от очарование и гордост, като родител, който вижда за първи път детето му да прави нещо наистина впечатляващо, нещо, на което се е надявал и е очаквал, но то се случва за щастие дори по-рано.
Над аквариума Виктор стоеше нерешително и се опитваше да улови погледа на Стентън. Той очевидно се чудеше, също като Мей, дали не трябва някак да отделят акулата от морското
конче, преди морското конче също да бъде погълнато. Но когато Мей се обърна към Стентън, той продължаваше да гледа с непроменено изражение.
След още няколко секунди и ред настоятелни тласъка, акулата бе вече разкъсала и другата коралова арка и бе извадила морското конче, което бе напълно беззащитно; то бе изядено на две хапки – първо фината му глава, после извитото му, подобно на папиемаше, тяло. Като пусната в действие машина, акулата започна да обикаля и да се спуска, докато не погълна всички хиляда бебета и морските водорасли, и корала, и анемониите. Изяде всичко и изхвърли остатъците бързо, покривайки дъното на празния аквариум с тънък слой бяла пепел.
– Е – обади се Тай, – в общи линии това се очакваше.
Изглеждаше спокоен, дори бодър. Здрависа се със Стентън, след това с Бейли, и докато все още държеше ръката на Бейли с дясната си ръка, хвана тази на Мей с лявата, все едно тримата се готвеха да затанцуват. Мей усети нещо в дланта си и бързо затвори пръсти около него. После той отдръпна ръце и си тръгна.
– По-добре и аз да вървя – прошепна Бейли. Обърна се, замаян, и тръгна по затъмнения коридор.
След това, когато акулата бе вече сама в аквариума и обикаляше все така лакомо, без да спре и за миг, Мей се зачуди колко дълго трябва да остане, за да могат и зрителите `и да гледат. Но реши, че докато Стентън е тук, и тя ще остане. А той стоя доста. Не можеше да се насити на акулата, на напрегнатото `и обикаляне.
– До следващия път – каза най-сетне. Кимна на Мей и след това на зрителите `и, които вече бяха сто милиона, голяма част от тях ужасени, а още по-голяма част – възхитени и жадни за още.”

превела Маргарита Тенева

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s