“Деликатност” на Давид Фоенкинос

Standard

За първи път на български. Един прекрасен, фин, красив, светъл, истински, изящен, деликатен роман за любовта, загубата, липсата. По човешки нежен, докосващ и чувствен. Много ще ви хареса. И филмът. Намерете си го. Одри Тоту е великолепна. А книгата винаги е по-добра. Четиво за летен, слънчев следобед.

Image

“Натали и Франсоа се срещнаха на улицата. Винаги е деликатно мъж да заговори жена. Тя неизбежно се пита: „Дали не прави така с всички?”. Мъжете често казват, че им е за първи път. Ако ги слуша човек, внезапно са били поразени от необичайно просветление, позволяващо им да преодолеят изначалната си стеснителност. Жените отговарят машинално, че нямат време. Натали не направи изключение от правилото. Бе тъпо: нямаше кой знае какво да прави и й харесваше мисълта, че са я заговорили по този начин. Никой никога не бе посмявал. Многократно се бе питала: дали изглеждам твърде намръщена или твърде отпусната? Една от приятелките й бе казала: никой не те спира, защото имаш поведението на жена, която е преследвана от отлитащото време.

Когато някой мъж пристъпва към непозната, то е, за да й каже нещо хубаво. Съществува ли такъв мъжки камикадзе, който би спрял някой жена, за да й подхвърли: „Как може да носите подобни обувки? Пръстите ви са като в Гулаг. Срамота, вие сте истински Сталин за вашите крака!”. Кой би казал това? Със сигурност не Франсоа, благоразумно числящ се в редиците на правещите комплименти. Опита се да обясни най-необяснимото нещо – вълнението. Защо бе спрял точно нея? Ставаше въпрос най-вече за походката й. Усещането бе за нещо ново, почти детско, като рапсодия на коленете. От нея се излъчваше някаква трогателна естественост, някакво изящество в движението и той си помисли: това е точно жената, с който бих искал да замина за уикенда в Женева. Тогава събра цялата си смелост – в този момент му се щеше да бъде дори по-голяма. Най-вече защото за него това наистина бе първи път. Тук и сега, на този тротоар, те се срещаха. Напълно класическо навлизане в същността на темата, което често обуславя началото на неща, което в последствие не са толкова класически.

Бе измънкал първите слова и внезапно всичко се проясни. Думите бликнаха, изтласкани от малко патетичната, но толкова трогателна енергия на отчаянието. Това е магията на парадокса: положението бе толкова неудобно, че се справяше съвсем елегантно. След тридесет секунди дори успя да я разсмее. Това бе пробив в анонимността. Прие да пият кафе и той разбра, че тя не бързаше за никъде. Стори му се безкрайно странно, че може да прекара известно време с жена, която току-що бе забелязал. Винаги бе харесвал да гледа жените на улицата. Дори си спомняше какъв романтик бе като по-малък, способен да следва момичетата от добри семейства чак до вратите на домовете им. В метрото му се случваше да се прехвърля в друг вагон, за да е по-близо до някоя пътничка, която бе забелязал отдалече. Бидейки роб на чувствеността, той все пак си оставаше романтик, вярвайки, че светът на жените би могъл да бъде сведен до една-единствена жена.

Попита я какво иска да пие. Изборът и щеше да е определящ. Помисли си: ако си поръча безкофеиново, ставам и си тръгвам. Никой нямаше право да пие безкофеиново кафе на подобна среща. То е възможно най-безсърдечната напитка. Чаят също е лош избор. Току-що срещнали се и вече се чувствате като в мек пашкул. Предусещате, че ще прекарате неделните следобеди пред телевизора. Или по-лошо: при тъста и тъщата. Да, чаят безспорно създава семейна атмосфера. Какво тогава? Алкохол? Не, не е добра идея в този час. Човек може да се притесни, че тази жена е способна да пропие така, отведнъж. Дори чаша червено вино не върви. Франсоа продължаваше да чака тя да направи своя избор и продължаваше течния анализ на първото си впечатление от жената. Какво оставаше тогава? Кока-кола или някаква друга газирана напитка… не, невъзможно, въобще не бе женствено. Още малко и със сламка. В крайна сметка реши, че един сок ще е най-подходящо. Да, сокът е нещо приветливо. Сърдечно и не особено агресивно. Усещаш, че момичето е спокойно и уравновесено. Но какъв сок? Най-добре е да се избегнат съвсем класическите: никакъв сок от ябълка или портокал, твърде познато. Необходима е известна оригиналност, но без ексцентризъм. Папаята или гуаявата плашат. Не, най-добре е да се избере нещо средно, като кайсия. Да, точно така. Сок от кайсия е чудесно. Ако избере това, ще се оженя за нея, помисли си Франсоа. Точно в този момент Натали вдигна глава от менюто, все едно излизаше от дълъг размисъл. Същия размисъл, в който бе потънал непознатият пред нея.
– Ще взема сок от…
– …?
– Май сок от кайсия.
Погледна я, все едно бе нахълтала с взлом в действителността.”

превод: Георги Ангелов

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s