Гранта 4. Милена Фучеджиева и “Сексът и комунизмът”

Standard

Поредният откъс от един от текстовете в новия брой на Гранта. Броят вече е във всички добри книжарници в страната и може да бъде ваш само с една разходка до най-близката от тях или с няколко клика в компютъра в някоя от интернет книжарниците. Днес ще се срещнем с откъс от началото на предстоящия за излизане изключителен роман на Милена Фучеджиева “Сексът и комунизмът”.

Image

“Лола обичаше да ходи без сутиен. Имаше най-красивите гърди в София, ако не и в България, и в Източна Европа, а дори
и в целия свят. Косата й беше вълнà, спряла на дупето й твърде високо за преодоляване, гледаше студено и ранимо със сивосините си очи, ходеше изправена, винаги недостатъчно отнесена, за да не знае какво се случва на улицата. На врата й висяха талисмани, беше обута понякога в черно сабо или в сандали танк, през зимата – с ботуши поне до коляното, през лятото – с еспадрили, и носеше индийски блузи, под които се виждаха митичните й гърди. Беше на 15 години, когато усети властта си над мъжете, без да има нужда от каквито и да било обяснения от тяхна страна. Когато я заговореха, никой не я гледаше в очите. Не беше секс-символ (тогава секс-символи не съществуваха), не беше и плеймейтка; „Плейбой“ беше забранен, нямаше списания, само слухове и страх от слуховете. Сексът беше разрешен, макар и без символи, но имаше строги граници, а всичко извън приетото от високоморалното комунистическото общество, беше наказуемо и бързо квалифицирано като порок, порнография, извратеност, девиация. Порнографията съществуваше само в един несправедлив свят, в който жените бяха третирани като стока, както и в частните колекции на партийните лидери, които събираха порнографски списания, за да изучават слабостите на империалистическия враг.
Едно лято се беше запознала с похотливия син на държавния глава на Монголия, Юмжамгийн Цеденбал, който носеше
типичното монголско име Сергей – Серьожа Цеденбал. Влюбеният в Лола Серьожа Цеденбал киснеше в барчето на станцията, където Лола летуваше, с надеждата, че някой ден тя ще се съгласи да я заведе на дискотека в станцията на ЦК на „Златни пясъци“. Беше грозен монголец с очила с огромен диоптър, шофьорът му винаги чакаше в паркираната пред станцията „Чайка“, и Лола не му обръщаше абсолютно никакво внимание. Легендата беше, че монголският държавен глава има огромна колекция от порнография. Според Лола, това си личеше от начина, по който младият Цеденбал я гледаше. Да, тя беше различна, и не, нямаше намерение да става монголска принцеса.
В комунизма жените бяха уважавани другарки и Лола бързо разбра, че никога няма да отговаря на описанието за другарка.
Самочувствието й на нещо по-близо до врага, отколкото до другарката, както и властта на гърдите й над мъжете, се изгради благодарение на това, което `и се случваше ежедневно по улицата. Тротоарите тогава бяха в идеално състояние, държавата плащаше добре за поддръжката им, но когато тя излезеше на улицата, мъжете започваха да се спъват в обсесивното си желание да я имат.
Единствените звезди бяха червени, като изключим тези, които бяха на небето, и просто нямаше как да бъдат плод на бесния
империализъм. Лола се чувстваше точно като звезда, обаче като онези в другия, забранения свят. Тя беше парче червено
бонфиле от добро семейство, разхождащо се по определен градски маршрут, който не излизаше от центъра на София. Всеки, който я беше срещал, беше я пожелал не като другарка, а като това, което феминистките на запад през тази 1977 г., по време на тъй наречената втора вълна на феминизма, биха нарекли парче месо.
Лигите на другарите се точеха след презрително гледащата ги Лола, а другарките носеха найлонови чорапогащници, под
които се виждаха небръснатите им – не по феминистки причини – косми, разплескани в черни облаци. Соцжените обличаха
за празник полиестерни костюми с втвърдени от пот подмишници, тържество на хигиената беше поздравът „Честита баня“,
т.е. изкъпването беше повод за празник, а на главите им имаше сложни и високи конструкции от тупирана коса, вкаменена от
лак, който можеше да залепи и спукана гума. Те бяха като червена женска армия, която готвеше, переше, чистеше, гледаше
деца, миеше съдове и ходеше на работа. Вечер вдигаха и слагаха масата, докато другарите висяха пред телевизорите и гледаха новини за поредната предсрочно изпълнена петилетка. А след това беше време за любене.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s