Гранта 4: Хари Кунзру и “Сталкер”

Standard

Откъс от един изключителен текст на Хари Кунзру за Чернобил, целият е в Гранта 4, който ни кара да замислим в деня за размисъл. Да си припомним и да помислим какво искаме, какво има смисъл, на къде отиваме и къде може да стигнем. Да изберем.

Image

“Няколко километра по-навътре в Зоната спираме в разрушено село. Главна улица, поща, празни бутилки от водка по пода на сграда, която вероятно е била магазин. Гората започва да нахлува в местния Дом на културата, чиято фасада е задушена от млади брези. Вестибюлът е украсен с релефи на идеализирани двойки хора, чиито геометрично украсени тела внушават усещане едновременно за селски платове и за промишлени постройки – мъже и жени, направени от същото, от което и електроцентралата, в която са работили. Придвижваме се по нацепените дъски на пода до зала със сцена в дъното. Над нея, неизменно мото на сватбени тържества и на концерти, се мъдри лозунгът: „Да живее комунизмът – светлото бъдеще на човечеството“.
В Зоната е пълно с абсурди и това се дължи на факта, че тук се предлага зрелище на един изчезнал политически строй, в
който централно място заема вече изгубената визия за бъдещето. Всичко монолитно и здраво в градския живот на тази общ-
ност се е изпарило яко дим, всичко свято е профанизирано и туристът усеща с трезвите си сетива – поне по време на обиколката, – че е изправен пред реалните условия на своя живот и на взаимоотношението си с другите представители на своя вид. Че е идеологически оцелял.
В покрайнините на Припят бетонна табела с характерен шрифт от съветската космическа епоха оповестява името на
града и годината на основаването му – 1970. В селището на работещите в Чернобил са живели 70 000 души. Изоставено е за
броени часове, а на жителите е забранено да вземат вещите си, които остават да гният в празните апартаменти.
Булевард „Ленин“, някога широка улица с високи постройки от двете страни, сега е почти изцяло задушен от дървета.
Останала е проходима само тясна пътека, колкото за едно превозно средство. Центърът на града е открита площ с всички необходими учреждения за комунистическия бит – супермаркет, ресторант, административни служби, културен център „Енергетик“. Планът на града (основаващ се на идеята на Корбюзие за „Лъчистия град“, ville radieuse) е поредният абсурд в Зоната: прекалено модернистичната му рационалност в епоха на спускано отгоре централно планиране изглежда оптимистична, освобождаваща.
Странни находки сред развалините: шевна машина, закачалка за шапки и грамофон, дъска за скокове над празен плувен
басейн. Валтер Бенямин: „В селенията на мисълта алегориите са онова, което са руините в селенията на предметите“. Руините винаги разказват история за тленност и разруха, но Припят е мястото на гибелта на съветския футуризъм. Неговата модерност е нашата античност – неосъщественото бъдеще на идеалния работещ гражданин съществува съвместно с призрака на по-мащабно бедствие, виртуалното бъдеще, в което усилията за ограничаване на катастрофата са неуспешни и огромна част от Европа остава необитаема за хиляди години.
Докато екскурзоводката ни води към увеселителния парк, се приближава микробус, от който се изсипват туристи, издокара-
ни с най-разнородно защитно облекло – противопрахови маски, защитни костюми за еднократна употреба, шушони, очила, галоши от найлонови пликчета. Заедно влизаме в луна-парка. Позират си взаимно пред ръждясалите блъскащи се колички на фона на ръждясалото виенско колело. И те като нас – смълчани. Тишината нарушава само безмилостното пиукане на дозиметрите. Наблюдавам двама мъже в бяло с противопрахови маски за бояджии и найлонови пликчета, овързани върху обувките. Снимат, изучават чуждата планета с технологичните си устройства, регистрират, храбро понасят враждебната за човешкия живот среда. А планетата изглежда точно като нашата. Прилича на град със супермаркет и луна-парк, спортен център и гимназия. Изглежда като нашата планета, но не е. Разбира се, това е сюжетът на филма „Сталкер“ на Андрей
Тарковски. Заснет през 1979 г., седем години преди експлозията на четвърти реактор, филмът е адаптация на романа „Пикник край пътя“ на Аркадий и Борис Стругацки. Романът описва последиците от посещение на неизвестни и невидени извънземни, оставили подире си заразени зони, където се случват странни явления и се откриват артефакти. Тарковски оголва историята до метафизичен минимум, до разказ за трима мъже: Сталкер, Писателя и Професора, които влизат тайно в Зоната, търсейки стая, където се сбъдват желанията. Черно-белият промишлен град отстъпва на заден план в един невъобразимо прелестен миг и се появяват багрите на Зоната – пасторален пейзаж, през който Сталкер повежда клиентите си. В Зоната опасността е невидима, нечута, няма вкус, нито мирис. „СТАЛКЕР: Сянката на Чернобил“ е бойна игра, издадена от украинска компания през 2007 година. Играчът влиза в ролята на загубил паметта си сталкер, който търси артефакти и търгува с тях в нещо като Зона от близкото бъдеще. Има много стрелба по разни кутии; за да намираш оръжия, пада голямо търчане и избиване на мутанти. Бутилка водка предпазва от лъчева болест. Играта е от типа „сендбокс“ – играчът може свободно да се придвижва където си поиска, вместо да бъде насочван в предварително зададен лабиринт. Достоверно са възпроизведени град Припят, реакторния комплекс и други особености на действителната Зона на отчуждаване. Играта е нелепа кръстоска между филма на Тарковски и зомби културата. В духа на славната юношеска традиция на депресивни психопати, бродещи сред постапокалиптичен пейзаж в компанията единствено на огромните си оръжия, СТАЛКЕР означава „Скитници, Търговци, Авантюристи, Ловци, Килъри, Експериментатори, Разузнавачи“. Трейлърът се състои от кадри с работници в съветски завод на фона на взривяващ се камион, пълен с трупове на мутанти. Играта се радва на доста голям успех и фирмата производител пуска две продължения: „ СТАЛКЕР: Ясно небе“ и „СТАЛКЕР: Зовът на Припят“. Феновете публикуват скрийншотове онлайн, артефакти, свързани с Чернобил, и снимки, направени в действителната Зона. Публикуват и свои снимки с противогази и полувоенно облекло в стил„сталкер“. В магазина на СТАЛКЕР „отдавна очакваните“ женски панталони в сталкер стил вече са разпродадени. Рускоезична книжна поредица съдържа вече повече от петдесет заглавия, от които са разпродадени пет милиона книги. На официалната уебстраница на играта може да видите снимка на създателите на играта, издокарани с военни гащиризони и маски пред четвърти
реактор. Наскоро излезлият американски филм на ужасите „Чернобилски дневници“ също търси вълнуваща тръпка в Зоната и прикачва радиация и мутация към популярната жанрова разновидност „колежани на път“. След като в имитиращи домашно видео кадри се мотаят известно време пред европейски старини, групата млади американци се озовават в Киев, където (какво може да се обърка?) решават да предприемат пътуване в Зоната с микробус в камуфлажни цветове и шофьор по анцуг. Младежите един по един стават жертва на глутница диви кучета и зомбита или губят разсъдъка си заради призрака на малко момиченце, преди последният оцелял да бъде тикнат в затвора от наети от правителството учени, част от зловещо прикритие.
Една от удивителните особености на местата, сериозно засегнати от радиоактивни частици, е техният богат живо-
тински свят… Предпочитанието на дивата природа към депата за радиоактивни отпадъци показва, че най-подходящи
райони за съхранението на такива отпадъци са тропическите гори и други ареали, нуждаещи се от благонадеждна закрила
срещу евентуалното си унищожаване от гладни фермери и предприемачи. (Джеймс Лъвлок, „Отмъщението на Гая“)
Някои хора виждат в случилото се тук зловещо пречистване. Фармакон – едновременно отрова и лек. Противно на Джеймс
Лъвлок, чийто интелектуален проект се основава на разбирането, че светът се самолекува или самовъзстановява, други
биолози твърдят, че вълците, глиганите и птиците, започнали да населяват новата пустош на Зоната, са подмамени към това случайно убежище като в радиоактивен капан. Лекува ли Зоната себе си? И ако е така, какво означава? Ами ако не може? Или пък тази рана, нанесена на земята, има друг смисъл, като предвестник на някаква бъдеща благодат?”

Превод Надя Розова

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s