Даниил Хармс и абсурдността на битието. “…и ние понякога, падайки от достигнатата височина, се удряме в унилата плоча на нашето бъдеще. “

Standard

Геният на Даниил Хармс в създаването на абсурдни истории, в които на пластове, като лучени люспи, смисъла се бори с чистото изкуство, дълбочината на философията му, толкова дълбока, че чак неразбираема, или пък липсата на такава, нелогичността на повествованието или пълното му отсъствие, небрежността на разказа, ако въобще може да се нарече така неговата анекдотичност и абстрактност, ни кара да се наслаждаваме на всеки негов ред и пристрастено да искаме още. Не го забравяйте. Споделяйте го. Глътки свеж въздух в безумната ни реалност.

Image

“Всички обичат парите. И ги милват, и ги целуват, и ги притискат до сърцето си, и ги увиват в красиви парцалки, и ги люлеят като кукла. А някои турят паричния знак в рамка, окачват го на стената и му се кланят като на икона. Други пък хранят парите си: отварят им устите и пъхат там мазни парченца от храната си. В жегата пренасят парите в студената изба, а зиме, в най-лютите студове, хвърлят парите си в печката, в огъня. Някои просто разговарят с парите си или им четат на глас интересни книги, или им пеят приятни песни. А пък аз не отделям особено внимание на парите и просто си ги нося в портфейла или в бележника и когато се наложи, си ги харча. Негодник!”

Image

“Някакъв тънковрат човек влязъл в един сандък, затворил капака и започнал да се задушава.

— Ето — казвал си задъхан тънковратият, — задушавам се в сандъка, защото вратът ми е тънък. Капакът е затворен и не допуска въздуха до мен. Може да се задушавам, но няма да го отворя. Ще умирам постепенно. Ще наблюдавам борбата между живота и смъртта. Битката е предопределена дори при равни шансове, защото естественото е да победи смъртта, а животът, обречен на смърт, напусто се бори с врага, без да губи празни надежди до последния миг. Но в борбата, която сега предстои, животът ще знае пътя към победата: за тази цел той трябва само да застави ръцете ми да отворят капака на сандъка. Да видим: кой — кого? Само дето ужасно мирише на нафталин. Ако победи животът, ще наръся сандъка с махорка… Ето, започна се: вече не мога да дишам. Загивам, това е ясно! За мен вече няма спасение! И в главата ми няма нищо възвишено. Нямам въздух!…

Ох! Какво става? Нещо стана, но не мога да разбера какво точно. Като че видях или чух нещо…

Ох! Пак стана нещо! Боже мой! Не мога да дишам! Май че умирам…

А това пък сега какво е? Защо пея? Струва ми се, че ме боли вратът… Но къде е сандъкът? Защо виждам всичко, което е в стаята ми? Я, ама аз май лежа на пода? Къде ли е сандъкът?

Тънковратият човек станал от пода и се огледал. Сандъкът не се виждал никакъв. По столовете и на леглото били разхвърляни извадените от него вещи, а самия сандък го нямало.

Тънковратият казал:

— Значи животът е победил смъртта по неизвестен за мен начин.”

Image

“Философе!

1. Пиша ви в отговор на писмото, което се каните да ми напишете в отговор на писмото, което ви написах. 2. Един цигулар си купи магнит и го помъкна към къщи. По пътя го нападнаха хулигани и му събориха шапката. Вятърът я подхвана и я понесе по улицата. 3. Цигуларят остави магнита на земята и хукна след шапката си. Шапката цопна в локва с азотна киселина и там се стопи. 4. В това време хулиганите задигнаха магнита и изчезнаха. 5. Цигуларят се прибра вкъщи без палто и без шапка, защото шапката му се стопи в локвата с азотна киселина и разстроеният цигулар си забрави палтото в трамвая. 6. Кондукторът от онзи трамвай занесе палтото на битпазар и го размени за сметана, булгур и домати. 7. Тъстът на кондуктора преяде с доматите и умря. Оставиха трупа му в моргата, но там го объркаха и вместо тъста на кондуктора погребаха някаква бабичка. 8. На гроба на бабичката сложиха бяла плочата с надпис „Антон Сергеевич Кондратиев“. 9. След единайсет години колоната беше проядена от червеи и падна. А пазачът на гробището я разряза на четири и я изгори в печката. А жената на пазача свари на този огън супа от карфиол. 10. Но тъкмо супата беше почти готова, стенният часовник се откачи и цопна баш в тенджерата. Извадиха часовника, но в него имаше дървеници и сега те се оказаха в супата. Дадоха супата на просяка Тимофей. 11. Просякът Тимофей си хапна супа с дървеници и разказа на просяка Николай за добрината на гробищния пазач. 12. На другия ден просякът Николай отиде при пазача и почна да го врънка за милостиня. Но пазачът не му даде нищо и го изгони. 13. Просякът Николай много се ядоса и подпали къщата на пазача. 14. От къщата огънят се прехвърли на черквата и черквата изгоря. Проведе се дълго разследване, но не успяха да открият причината за пожара. 16. На мястото на църквата построиха клуб. Откриването му беше отбелязано с концерт, в който участваше и оня цигулар, който преди четиринайсет години загуби палтото си. 17. А сред публиката беше синът на един от хулиганите, които преди четиринайсет години събориха шапката на цигуларя. 18. След концерта те си тръгнаха към къщи в един трамвай. Но ватман на следващия трамвай беше същият онзи кондуктор, който навремето продаде палтото на цигуларя на битпазар. 19. И ето че пътуват късно вечерта из града: отпред — цигуларят и синът на хулигана, а след тях ватманът — бившият кондуктор. 20. Пътуват си те и не подозират за връзката помежду им и няма да я научат до сетния си час.”

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s