Днес красивите думи отново са поезия. От Белослава Димитрова. След първата й стихосбирка “Начало и край”, в понеделник ще имаме и втората й – “Дивата природа”. От там са тези стихове. Изключителната поезия на Белослава е нещо, което раздира, прониква дълбоко, разкъсва тъканите на съществуването ни и оставя дълбоки рани и вкус на кръв в устата. Силна като юмрук в зъбите, болезнена като изгорено, искрена като изповед. Това е поезия на ежедневието, на чувстването и живеенето. Истинна и тежка като откровение. Трудно може да се намерят думи да се опишат чувствата и впечатленията, които оставят след себе тези думи. Нека всеки ги намери за себе си.
“Нелепи
„Светът бил пълен с бащи – следователно пълен с нещастия, бил пълен с майки – следователно пълен и с всякакви перверзии – от садизъм до целомъдрие; бил пълен с братя, сестри, чичовци и лели – следователно и с безумие и самоубийства.“
Олдъс Хъксли, „Прекрасният нов свят“
една движеща се кола
шофьорът е баща ми
минаваме през неуспялото
човешко
бързаме много
караме с висока скорост
да го прескочим да го избегнем
то пък влиза вътре
сяда на задната седалка
и ни пренася на една река
с баща ми сме в лодката
задачата е да броим
крокодилите по брега
един два три четири
пет седем
има реална опасност
да ни изядат докато броим
въпреки че той казва
било стар ритуал
учел ме на нещо
казвам си добре
няма страшно
правили са го
поколения назад
аз съм част
аз съм човек
това са моите прадеди
не обръщам внимание
че са ни обградили
че вече бутат лодката
четвъртият гризе веслото
първият ме гледа знае
точно къде и как
има много кръв
а ние сме се вкопчили
един във друг и броим
няколко минути по-късно
се обръщам поглеждам
седалката в ляво
когато всичко вече е свършено
та това дори не е баща ми
Болна
Това е Анна Мария
тя иска да живее като вас
обаче й е невъзможно
защото в мозъка й
настъпват необратими химични процеси
не няма нито една отделна органична причина
за състоянието й
но тя е готова да подтисне допаминовата активност
за да живее като нас като теб
да не чува и вижда повече
готова е
не съм си представяла че човек
може да погълне такова количество хапчета
но тя го прави не съм неин приятел
не я познавам добре
страничен наблюдател съм
виждала съм я пред блока да чака детето си
то се страхува от нея панически
научено е да се пази от мама
тя може да стане много страшна
да плаши да разплаква да души
мама вече не е мама
имаш баба и татко
те са ти достатъчни
Анна Мария чака обхожда виси
търси натиска звънците композира страдание
остава твърда
те все някога ще излязат
ще я видят че е добре че е годна че може
свиквам с присъствието на Анна Мария
тя е външен фактор
виждам я пораснала в счупените плочки
дърво на стълбите растение долу ниско
в мазето навсякъде Анна Мария
завзема средата тя е майка
тя е майка на теб на мен
на блока спуска корави корени
и обича жила по която
праща живот така е цяла вечност
Влечуго
Живото навлиза
сам диктувам ситуацията
прекрачва ме много бавно
почти не ме усеща
приближавам се максимално
след малко когато аз реша
ще вкарам в теб
смесица от невротоксини и антикоагуланти
за да те парализирам и задуша
причинявам ти тежък невъзможен
за овладяване кръвоизлив
удрям всичко се случва за 4 секунди
запомням уникалния ти мирис с отровата
ухапвам те дори когато
съм мъртва заради рефлекса
не е ли хубаво че в това никога
не можеш да се съмняваш”
Книгата излиза от издателство Deja Books, едно ново издателство, което си заслужава.
Литературен Гид 