За бавното.

Standard

Image

Напоследък много пъти отговарях на въпроса “Какво да спрем, какво да махнем от живота си, за да започнем да живеем по-бавно?” И отговорът всеки може да си го даде сам – всичко, което не ни харесва, всички лоши емоции от неща, които правим по задължение, да спрем да се срещаме с хора, които не харесваме, или да ограничим контактите с тях до толкова, доколкото го изисква работата ни или живота. Всичко се дължи на това, колко много неща си причиняваме преследвайки нещо. Дали в работата и амбициите си, дали в това да достигнем или съблазним някой, защото смятаме, че е важно или инетересно или, че ще повдигне социалния ни статус. Или просто защото той е непоклатим и ние трябва да го имаме. В търсене на нови преживявания, в задъхано преследване на новото, на това, което не познаваме, от опити да бъдем навсякъде и да направим всичко, ние започваме да губим най-важните си ценности и почва под краката си. Забравяме най-важните неща, най-смислените ни постижения – хората и нещата, който са ни приятели и близки, и всичко, което сме постигнали до момента. В преследване на дивото, губим всичко. Знаете, как хората казват, че имат много малко истински приятели, а не съм чувал никой да се пита, “а какво правя аз за тях, какво съм готов да дам, да пожертвам, за да ги задържа?”. Защото в едно приятелство, също както и в любовта, и в работата, сме длъжни винаги и постоянно да се доказваме, да жертваме част от нас, да правим компромиси и да избираме. Изборът е нещото, което много често пропускаме да отбележим в отношенията с другите. Да направя ли нещо или не? Да пожертвам ли времето си, или вниманието си, или нещо материално за приятел? Всеки ще каже, ама разбира се, веднага. Хайде помислете си пак и си дайте сами на себе си отговор колко пъти не сте го правили. Защото хората сме егоисти. Готови сме да пожертваме всичко, заслепени в нещо без перспектива, без смисъл и без продължително удоволствие. Разхищаваме емоциите си, себе си, отношението ни към близки и приятели, в напразни опити да спечелим някой, който в този момент сме счели за ценен, за “трофей”. В такова разхищение и вечно движение, търсене, но не в смисъла на търсенето на интелекта, а в неизпитването на удоволствието от това, което имаме, тази пустота и незадоволеност, която ни дава усещането за спрялост, когато нещата са спокойни и всичко е наред. И се хвърляме през глава в авантюри, които изпиват жизнените ни сили. Понякога това е любов, всички знаем експлозията, която причинява любовта в цялото ни същество, тътена на адреналина, върховете на щастието и бушуващите ендорфини, които тя носи. Разумът няма място тук. Той е безсилен. Друг път това е опита да съблазним някой човек заради социално положение, престиж в обществото, заради уважението и завистта на останалите, или просто ей така, за да си докажем, че можем. И после, като го постигнем, пустотата отново отваря своята паст и ние изпадаме в безтегловността на абсолютната празнота, упостошени и незадоволени, защото отново бързайки да постигнем целта, сме пропуснали да се наслаждаваме на мига, и в моменат на достигането й , ние сме я загубили без тя да ни е донесла нищо. Не знам защо си го причиняваме, сигурно защото влеченията и желанията ни са животински, а оценката, обяснението и вината са човешки, и те убиват всичко смислено и красиво след това. Тази вечна вътрешна борба изпива щастието и ни оставя обезмислени. Животът е винаги другаде.
Но нека се опитаме да го изживеем тук и сега. Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни неща за нас. Нещата, които обичаме, които ни зареждат, хората които си струват, нещата които сме постигнали по пътя си до тук, да се стараем да си причиняваме удоволствие и да причиняваме удоволствие, колкото може повече. Това ще ни донесе чувството за пълнота, за завършеност и съвършеноство, и насладата от мига. Трябва да намерим трите ни най-любими неща, които ни зареждат, които обичаме и имаме нужда от тях – моите са четенето на книги, срещите с приятели и споделянето, и пътуванията, и да се опитаваме всеки ден да отделяме време за тях, мисли за следващото пътуване , планове, няколко минути в търсене на забележителности, дестинации, маршрути, възможности и тн. Няколко минути за четене, от там най-лесно може да се зареждаме – няколко страници в един друг свят, в една друга вселена, с други животи, опит и толкова красота и спокойствие, които носят книгите, са възможната жизнена атомна централа на нашето ежедневие. Това е най-лесното, най-бързото и най-успешното бягство. Правете го, в градския транспорт, на работа за по няколко минути, в обедната почивка, вкъщи. Винаги когато имате няколко минути, почетете нещо, и разбира се преди лягане задължително. Хапчето за сън, каквото са няколкото страници, гарантират чудесни сънища. Или безсънна нощ, ако книгата е много добра, но тогава, повярвайте ми, удоволствието и спокойствието на сутринта, въпреки умората и недоспиването, ще е супер светло. Отделяйте и колкото може повече време за близките и приятелите си, аз не мога без да споделям с хората, които обичам, живота си. Миговете на щастие, на болка, на тъга и радост, на успех и падение, в търсене на съвет или морална подкрепа, за решаване на проблем или просто, за да си полафим над едно питие. Тези моменти свалят напрежението от нас и ни връщат живота. Прочистват синапсите ни и заздравяват живота ни. Правете го, колкото може по-често ,всеки ден, поне за по малко, и по телефона, и по скайп, и във фейсбук. Когато отвориш живота си за другите, тогава той е изпълнен и цял. Споделянето е нещото, което ни прави завършени и съвршенно цялостни.
Това са моите неща. които ми дават насладата от ежедневието и миговете, въпреки цялата натовареност на деня, работата, срокове, стрес, социална среда, политическа идиотщина и всички други боклуци, които ни заливат всеки ден. НАмерете вашите три и ги преследвайте. Представете си, че живеете в стъклен балон. Пуснете в него това, което обичате. И не позволявайте на другото отвън да го драска.
Живейте с удоволствие и наслада, споделяйте живота си, обръщайте внимание на важните и любими на вас неща, причинявайте радост и удоволствие и си ги причинявайте и на вас. Не си причинявайте обаче, лоши хора и безмислени неща. Обърнете внимание на времето. То е важно. И е ваше. Вие може да правите с него, каквото си поискате. Не го хабете, не го разхищавайте, но му се наслаждавайте. Обръщайте му внимание и то ще ви се подчини. И да, времето е най-простото нещо.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s