Belles Lettres 14. Аарто Паасилина и “Годината на дивия заек”

Standard

Това е една прекрасна книга. Светла и лека като финландско лято. Предизвиква усмивка и усещане за нещо красиво. Фредерик Бегбеде ме накара да я потърся. Намерих я, или по-скоро тя ме намери. Чудесна е. Препоръчвам от все сърце.

Image

“Рано сутринта Ватанен се събуди от чуруликането на птиците в една плевня, приятно ухаеща на сено. Заекът лежеше под мишницата му и сякаш следеше с поглед лястовичките, стрелкащи се бързо под стрехата – сигурно още строяха гнездото си или пък, ако се съдеше по суетнята им, имаха малки.
Слънчевите лъчи проникваха през процепите между гредите на старата плевня и нагряваха миналогодишното сено. Ватанен лежа върху сеното може би около час, потънал в мисли, преди да се надигне и да излезе навън със зайчето в ръце.
Зад разцъфналата поляна ромолеше поток. Ватанен пусна заека на брега, съблече се и се изкъпа в студената вода. Малки рибки плуваха срещу течението на гъсти пасажи, уплашено трепваха и при най-лекото движение, но веднага забравяха страха си.
Ватанен се замисли за жена си в Хелзинки. Обзе го тягостно чувство.
Ватанен не харесваше жена си. Тя беше такъв един зъл, лош човек. Беше се проявявала като зла или по-скоро като себична през целия им брак. Имаше навика да си купува грозни дрехи, грозни и непрактични, и да ги носи кратко време, защото в крайна сметка и на нея не й харесваха. Със сигурност би сменила и самия Ватанен, ако можеше да го направи със същата лекота, с която си сменяше дрехите.
В началото на брака им жена му целенасочено се беше заела със създаването на общ дом за тях двамата, на семейно гнездо. В резултат жилището им се превърна в странна смесица от безлични и безвкусни мебели, идеите за които бяха заимствани от женските списания. Заради показния радикализъм, който се възцари в този дом с неговите големи плакати и неудобни разглобяеми столове, в стаите стана трудно да се живее, без да се блъснеш в нещо, като всички елементи на обзавеждането бяха съвършено разнородни. Жилището доста приличаше на брака на Ватанен.
Една пролет жена му забременя, но веднага направи аборт. Детското креватче би нарушило хармонията на мебелировката, обяви тя, но след аборта Ватанен узна една по-вероятна причина – бебето не беше от него.
– Да не би да ревнуваш от мъртвия ембрион, глупако – бе казала жена му, когато Ватанен повдигна въпроса.
Ватанен постави зайчето на брега на потока така, че да може да отпие от водата. Малката кръстовидна муцунка започна жадно да лочи от прясната вода – заекът беше необичайно жаден за такова малко животинче. След като се напи, той започна енергично да похапва от сочната трева по брега. Задната му лапа все още бе доста зле и явно го болеше.
Май трябваше да се върна в Хелзинки, каза си Ватанен. Какво ли си мислеха в редакцията за изчезването му?
То пък една редакция! Списание, което разобличаваше всеизвестните нередности, но упорито премълчаваше кардиналните обществени недъзи. На корицата на списанието седмица след седмица се появяваха безгрижните лица на миски, модели, на новите бебета на разни музиканти. Като по-млад Ватанен бе доволен от работата си на репортер в голямо издание, особено от възможността да интервюира някоя недооценена личност, пострадала от държавната власт. Смяташе, че така върши нещо полезно – поне част от безобразията получаваха гласност. Сега обаче, след толкова години, вече не си въобразяваше, че е постигнал нещо, каквото и да било. Вършеше само онова, което се изискваше от него, задоволяваше се с това, че не е спомогнал лично за увеличаване на неравноправието. И колегите му бяха като него – отегчени от работата и от ангажиментите си циници. И най-тъпият специалист по маркетинг можеше да каже на тези журналисти какви статии очаква от тях възложителят, и те ги подготвяха. Списанието преуспяваше, но информацията не получаваше разпространение, а биваше съкращавана, прикривана, трансформирана във вид на повърхностно забавление. Скапана професия.
Ватанен получаваше доста добра заплата, но въпреки това постоянно беше във финансова дупка. Месечният му наем възлизаше на почти хиляда марки, животът в Хелзинки е скъп. Заради наема Ватанен никога нямаше да има собствен апартамент. Беше си купил лодка, но още я изплащаше. Освен карането на лодката Ватанен почти нямаше други хобита. Жена му понякога се опитваше да го замъкне на театър, но Ватанен не искаше да излиза с нея, беше му втръснало дори от гласа й.
Ватанен въздъхна.
Лятната утрин все още искреше, но мрачните размисли бяха убили радостта му. Чак когато заекът се наяде и Ватанен го пъхна в джоба си, мъчителните мисли го напуснаха. Той решително пое на запад, като предишната вечер. Гората шумолеше весело, Ватанен си тананикаше старата песничка за двамата калфи. Ушите на заека се подаваха от джоба на сакото му.
След около два часа Ватанен се озова в някакво село. Тръгна по селския път и стигна до един червен павилион – каква приятна изненада. Около павилиона се суетеше младо момиче. То, изглежда, тъкмо отваряше магазинчето си.
Ватанен се приближи до павилиона, поздрави, седна на пейката пред него. Момичето вдигна кепенците и влезе вътре, дръпна настрани прозорчето и каза:
– Отворено е. Какво ще желаете?
Ватанен си купи цигари и бутилка лимонада. Момичето внимателно огледа Ватанен и попита:
– Ти да не си престъпник?
– Не съм… Изплаших ли те?
– Не че ме изплаши. Но понеже дойде от гората…
Ватанен извади заека и го остави на пейката пред павилиона.
– Я, имал си зайче! – зарадва се момичето.
– Това е див заек. Намерих го.
– О, горкичкото, крачето му е зле, ще му донеса моркови.
Момичето заряза павилиона и изтича до близката къща. Не след дълго се върна с връзка кални моркови от миналогодишната реколта. Изплакна ги с лимонада и ентусиазирано ги подаде на заека, но той не пожела да ги яде. Момичето малко се разочарова.
– Май не му харесват.
– Той е малко болен. Има ли в това село ветеринарен лекар?
– Ами да, Матила, но той не е оттук, идва от Хелзинки за през лятото и си отива през зимата. Вилата му е ей там, на брега на езерото. Ако се качиш на покрива на павилиона, ще ти я покажа.
Ватанен се качи на покрива. От двора на магазинчето момичето му обясни накъде да гледа и каква е на цвят къщата. Ватанен погледна в указаната посока и успя да забележи вилата на ветеринаря. После се спусна от покрива с помощта на момичето, което го придържаше отзад.
Ветеринарният лекар Матила направи на зайчето малка инжекция и грижливо превърза задната му лапа.
– Здравата е бил ударен. Но лапата му ще оздравее. Ако го заведете в града, давайте му прясна салата, това е, което яде. Салатата трябва добре да се измие, за да не му разстрои стомаха. За пиене само прясна вода.
Когато Ватанен се върна при павилиона, там седяха неколцина лентяи. Момичето представи Ватанен.
– Това е мъжът със заека.
Мъжете пиеха пилзнер. Зайчето много ги заинтересува, заразпитваха за него. Започнаха да гадаят на каква възраст е. Един от тях разказа, че винаги преди сенокос ходи по браздите и вика, така че малките на дивите зайци, които се крият в тревата, да избягат.
– Иначе попадат под остриетата на сенокосачката. Едно лято така стана с три зайчета, на едно му прерязаха ушите, на друго – задните лапи, а трето беше разполовено през средата! През летата, когато първо ги прогонвах, нито едно не пострада!
Селото изглеждаше толкова приятно, че Ватанен остана там няколко дни, на тавана на една къща.”

Превела Ралица Петрунова

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s