Това не е краят на книгата, но може би на четенето ще дойде някога. За смисъла на буквите в едно възможно бъдеще

Standard

 Image

Препрочитам си “Това не е краят на книгата” на Умберто Еко и Жан-Клод Кариер. И се сетих за нещо много важно, за една идея, която ме осени в сряда по време на събирането на Литературния клуб Спирт енд Спирит. Говорехме за бъдещето на книгата, за това, отново, дали електронната книга ще измести/замени/унищожи хартиената такава. Отново си казах мнението, което съм изказвал хиляда пъти сигурно вече, хартиената и електронната книга нямат колизия. Те не са противници, като кроманьонеца и хомо сапиенс, те са едно и също нещо на различен носител. Нека всеки си избере как му е по-лесно, по-удобно, по-приятно, по-яко, по-готино, по-смислено, по-силно, по-въздействащо да чете. Но в този момент ми светна въпросът, който всъщност трябва да си поставим, големия проблем на възможното бъдеще: Ще продължим ли всъщност да четем? Буквите ще бъдат ли необходими на бъдещите поколения? Тези знаци, крайъгълните камъни на човешката цивилизация, ще оцелеят ли при наличието на аудио звук и създаване на изкуствено генерирани образи? Сега новите четци, таблети и компютри без проблем конвертират текстовете от различни формати в аудио файл, който можем да слушаме и все повече хора избират този вариант. Технологиите се развиват толкова бързо, че очаквам в рамките на няколко години устройствата да започнат да възпроизвеждат текста с различни гласове, тембър, емоции и художествено. Знам, че се работи в тази посока. По същия начин в едно възможно бъдеще, устройствата вероятно ще се развият толкова, че ще могат да конвертират текст директно в образи. Или пък този етап директно ще бъде прескочен, като с глас нареждаме на компютъра и той създава образите за нас. В този момент посредничеството на буквите ще стане излизшно. Този единствен засега вариант за разбираем пренос на информация, за размяна на концепции, идеи, символи, образи, чувства, послания и въобще комуникиране между хората, ще се превърне в нещо излишно и ще отиде в историята. Това вече ще е най-голямата революция в човешката история след овладяването на огъня, колелото и създаването на азбуките. Именно тяхното изчезване. Защото интернет не е революция от такъв ранг, той е просто начин, подобряване на комуникацията, среда, в която нещата да се случват по-бързо, по-лесно и по-глобално. Но всичко отново стъпва върху буквите и четенето. Тяхното изчезване ще ни направи нещо различно. Не мога да кажа дали по-малко хора. Но във всеки случи други. Не знам какво ще означава това, всеки от вас може да помисли за възможни отговори, не искам да слагам положителен или отрицателен знак. Искам само да накарам колкото може повече хора да се замислят, и когато този момент започне да идва, да има неща, които да бъдат направени. Ще се радвам тук или в блога ми, или във вашите блогове, сайтове, страници, или в медийте или просто сред приятели, да започнем един разговор за това възможно бъдеще и какво би ни дондесло то. Какво трябва да правим, за да го посрещнем, или да се опитаме да го предотвратим, или как най-добре да се възползваме от него. Ще се радвам, като прочетете това, да го споделите с колкото може повече смислени хора. Надявам се.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s