“Мистериозо” на Арне Дал. Шведската криминална вълна помита световната литературна сцена. Няколко препоръки от мен

Standard

Шведска вълна се надига, перифразирам заглавието на прекрасния роман на Дейвид Брин. Наистина шведската криминална литература шества на световната литературна сцена и се превърна в еталон за жанровата литература. Истинското чудо, сътворено от скандинавската криминална литература през последните 20 години не може да бъде обяснена просто така. Разбира се, има няколко фактора. От една страна поколение талантливи писатели – начело с превърналия се в класик и патриарх на скандинавската криминална литература Хенинг Манкел, който между другото е и Почетен председател на Европейската награда за литература, и нека после пак някой да каже, че жанровата литература била слаба и лоша, и несериозна и глупава, не, сред нея има уникални литературни постижения, говорил съм ви за фантастиката, така е и в криминалния жанр; и тук трябва да продължим със Стиг Ларшон, Йенс Лапидус, Камила Лекберг, Лиза Марклунд, Лейф Першон, Арне Дал, Гюнар Столесен; и  много сериозна държавна политика на подкрепа за писателите и износът на национална литература от скандинавските правителства – те подкрепят, да не кажа абсолютно всеки автор, но почти всеки превод на скандинавски автор в чужбина и по този начин дори жанровата литература има още по-добра възможност да достигне читателите по света, а знаем, че тя е литературата, която се чете най-масово и само чрез пробив в жанровата литература една национална литература може да стане популярна и вратите за нея да са отворени за други езици; и не на последно място – оригиналността на авторите, съчетаващи уникалността на Скандинавската природа, мрачната атмосфера, липсата на светлина, дългите полярни нощи, удавени в пиене и освобождаващи най-черните и зловещи страни на човешката душа. Романите са задължително силно социални, с елементи на отрицание дори, на съвременното общество в Скандинавието, което въпреки своето богатство и презадоволеност е започнало едно израждане на духа, една ужасяваща вътрешна празнота и пустота на съзнанието, които превръщат някои хора в чудовища.

166776_b

Пиша тези редове, защото аз самия съм изключителен фен на скандинавската криминална литература, говорил съм ви за мои любими автори, а конкретния повод е срещата ми на книга с един от най-видните й представители – Арне Дал и романът му “Мистериозо”. Отдавна съм гледал филмите по книгите му. Тогава ми направи много силно вчечатление, че за първи път виждах филм, който, вместо само накрая или в началото с малки буквички да се упоменава че базиран на романа на еди кой си, в самото си заглавие гръмко обявява “Мистериозо на Арне Дал”. Рядко го има това в киното. Само при най-великите писатели, неразривно свързани с книгите си, като с “Властелинът на пръстените” и Толкин, или филмите за Шерлок Холмс по Конан Дойл. Та изгледох аз тогава филмите и се превърнах в повече от фен. Идеята на Дал е оригинална, интересна, а сега като прочетох книгата и чудесно разказана и написана история. Новосформиран екип в шведската полиция, наречен Отряд А, разследва тежки престъпления, в този случай убийства на индустриалци, извършени абсолютно професионално и без никакви следи, само на мястото на престъпленията има един изключително рядък и уникален запис на великия джазмен Телониъс Монк, който се казва “Мистериозо”. Красота. Екипът от детективи е много интересен – полицай, убил престъпник при акция със заложници, финландски адвокат започнал работа в шведската полиция, чилийски емигрант, жена-полицай с проблеми с връзките и възрастен детектив пред пенсия като приземяващ фактор. Много инетресни са самите образи и нещата случващи се между тях. И разследванията им са супер добри. Това което най-много харесвам в скандинавските криминалета е тяхната интелектуалност, това, че убиеца не става ясен в началото, като в по-голяма част от съвременните трилъри, написани максимално плоско за по-проста и първична читателска аудитория, а държат в неведение, с множество обрати и интелигентни предизвикателства и задачи за ума, до самия край. Дори когато убиецът става ясен по-рано, както в случая, неговото преследване продължава да запазва интригата и да държи в напрежение. Арне Дал е много голям. И чакам с нетърпение следващите му книги.

Ама много лудост има в скандинавската литература. Понякога си мисля как такова крайно полудяване, рафинирана жестокост, уникални достижения на абсолютната извратеност до която може да достигне човешкия ум, се появява из под перата на скандинавските писатели. Ако са базирани на действителни случай, просто като документални факти за такива убийства, не искам да живея там със сигурност. А ако са плод изцяло на въображението, да им имам въображението! Където и да погледнем – в почти граничещите с хорър романи на Йон Айвиде Линдквист, само да вметна, че “Покани ме да вляза” и “Когато мъртвите се пробудят” са едни от най-потресаващите книги, които съм чел, и понеже от вчера съм на вълна Лъвкрафт, си ги припомних, направо лъха студ от тях.

kogmseprob3 pknimedavl2

Ако в Лъвкрафт, злото е монотонно и обсебващо, при Линдквист, направо те захапва за гърлото, прегризва го, изскача в тъмното и чупи кости, брррр…обичам го…; през ужасяващите недъзи на толкова силно развитите икономически и задоволени материално скандинавски общества в книгите на Ларшон, Манкел, Столесен и Лапидус, до криминалните истории на “ледената кралица на криминалния жанр” Камила Лекберг и нейната достойна опонентка Лиза Марклунд, която с “Червения вълк” просто разбива, навсякъде в шведските криминални романи вее хлад, зло, префинена извратеност и потресаващи човешки истории. От друга страна като антипод са изключително земните човешки образи на разследващите полицаи или журналисти – дали Валандер на Манкел, Варг Веум на Столесен или Ерика Фалк на Лекберг, те всички са обикновени хора, на който нищо човешко не им е чуждо, не са супергерои, не са железни бездушни роботи, а хора като всеки един от нас, с болките, любовите, греховете и грешките си.

181891_b chervvylk2 ledprincesa2

Много е страховито и близко да попаднеш в този свят, човешки и земен, но изпълнен с ужасяващи престъпни съзнания и напълно превъртели маниаци. Много е стряскащо. Защото  и ние може да сме от някоя от тези страни. Заради тази близост скандинавската литература властва в момента по световната литературна сцена, особено в Европа. И ще продължи години. Четете и споделете.

Advertisements

One thought on ““Мистериозо” на Арне Дал. Шведската криминална вълна помита световната литературна сцена. Няколко препоръки от мен

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s