Спомен от детство. Откъс от “Един френски роман” на Фредерик Бегбеде

Standard

“От цялото детство ми е останал един единствен спомен: плажът Сениц в Гетари; на хоризонта се отгатват очертанията на Испания, подобно на увенчан със сияние син мираж; трябва да е през 1972, преди построяването на вонящата пречиствателна станция, преди ресторантът и паркингът да препречват слизането към плажа. Виждам един до друг на плажа хилаво хлапе и строен възрастен мъж. Дадото е много по-подвижен, загорял и пъргав от своя болнав и блед внук. Беловласият мъж хвърля камъчета в морето, които правят жабки. Момченцето е с оранжев бански, с извезан тритон; от носа му тече кръв и дясната му ноздра е запушена с памук. Граф Пиер дьо Шастенье дьо ла Рошпозе физически прилича на актьора Жан-Пиер Омон. Извиква:

– Знаеш ли, Фредерик, тук видях да минават китове, сини делфини и дори косатка?

– Какво е косатка?

– Прилича на черен кит, но хищен, с режещи като ножове зъби.

– Ама…

– Не се безпокой, чедовището не може да се приближи до брега, твърде е голямо, тук, на скалите, не рискуваш нищо.

Обзет от съмнение, реших този ден да не стъпвам във водата. Дядо ме учеше да ловя скариди с кепче и знам защо по-големият ми брат не бе с нас. По това време някакъв прочут лекар бе казал на майка ми, че може би имам левкемия. На седем години бях изпратен на лечебна почивка, на „рехабилитация”. Трябваше да възстановявам силите си край морето, да дишам йодови изпарения през съсириците коаголирала кръв. В Патракенеа, „къщата на Патрик” на баски, в края на леглото ми бяха подпъхнали зелена гумена грейка, която бълбукаше при всяко мое движение и редовно ми напомняше за себе си, изгаряйки краката ми.

 

Съзнанието изкривява детството, за да го разкраси или да го влоши, да го направи по-интересно, отколкото е било. Гетари 1972 е като открита ДНК следа; подобно на специалистката от криминологията в VIII парижки район, в бяла престилка на лаборант, която остърга вътрешната страна на бузата ми с дървена шпатулка, за да вземе проба от устната лигавица, трябваше да изградя наново всичко възоснова на открит на плажа косъм. За жалост не съм такъв специалист: зад притворените очи в мръсната килия не възстановявам нищо друго, освен скалите, които дерат ходилата, бученето на Атлантика в далечината, за да ни предупреди за настъпващия прилив, лепнещия по пръстите на краката пясък и гордостта ми, че дядо ми е поверил кофата за скаридите, които се стрелкат в морската вода. На плажа няколко възрастни госпожи нахлузват украсени с цветя бански шапки. При отлив скалите оформят малки басейни, в които ракообразните остават затворници. „Виждаш ли, Фредерик, трябва да стържеш в неравностите. Хайде, твой ред е.” Подавайки ми кепчето, дядо ми, с белите коси и розови еспадрили от „Гарсия”, ме научи на думата „грапавини”; следвайки режещите краища на скалата, той улавяше бедните животинки, които заднишком се втурваха в мрежата му. Опитах късмета си, но улових само няколко закъснели рака-пустинника. Нямаше никакво значение: бях сам с деди и се чувствах не по-малко героичен от него. Когато се качвахме обратно от Сениц, той събираше черници край пътя. За малкото градско момче, което държеше ръката на дядо си, бе невероятно да открие, че природата е нещо като гигантски супермаркет: океанът и дърветата преливаха от дарове, достатъчно бе човек да се наведе и да ги събере. До този момент бях виждал храната да се появява единствено от хладилник или от количка за пазар. Имах чувството, че съм в Райската градина, чиито алеи бях пълни с плодове.

– Някой ден ще отидем в гората край Вогубер за манатарки, скрити под мъртвите листа.

 

Никога не го направихме.

 

Небето бе необичайно синьо: най-сетне времето бе хубаво в Гетари и къщите като че ли видимо побеляваха, като в рекламите за бялото торнадо „амонячен Аякс”. Но всъщност може би небето бе забулено, може би се опитвам да разкрася нещата, може би просто ми се иска слънцето да грее над единствения ми детски спомен.

Image

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s