Борхес и Касарес, „Шест задачи за дон Исидро Пароди“. Една литературна пародия.

Standard

КОЙ е Онорио Бустос Домек? Това са Хорхе Луис Борхес и Адолфо Биой Касарес. Двама титани на аржентинската, латиноамериканската и световната литература обединяват литературни усилия, за да напишат една литературна мистификация под псевдонима Домек. Така се ражда “Шест задачи за дон Исидро Пароди”. Криминална история, литературна загадка, измислица, с която двамата класици пародират не само криминалния жанр, но и цялата маниерност на тогавашното аржентинско общество, висшите кръгове, елитите и всички криворазбрани празнодумци, криещи собствената си глупост зад някакви правила, обшествено положение, маниерничене и смешна претенция за големеене. Всичко в тази книга, от името на главния герой, дон Пароди 🙂 , през това, че той лежи в затвора, и разрешава своите случай от килията си с номер 273, до поноптикума от образи, с които се сблъсква читателя във всяка една от историите е подчинено на тзи дълбока сатиричност. Харесвам всичко, идеята, героите, литературния стил, клишетата, маските, алабализмите, фалша и невежеството, осмиването на една пропаднала само по себе си прослойка, която вместо да буди уважение и възхищение, всъщност е пълна пародия. 

Image

Когато четох тази книга, както и когато четох книгите на Жозе Сарамагу – “Слепота” и “Проглеждане”, особено последната, имах чувството, че те спокойно могат да бъдат отнесени за нашето общество. Това безвремие в гениалните книги на латиноамериканските писатели, прави от тях универсални носители на идеи и създава възможности пред всеки един мислещ човек, за изправяне и справяне с тъпоумните идиоти, които претендират за величие, дали политическо, дали икономическо или интелектуално. И смеха е най-силното оръжие срещу тях. Блестящата литература и сила на Борхес и Касарес за пореден път ни карат да се замислим и да се ангажираме с осмиването, отричането и преодоляването на ежедневните прояви на глупост и маниерничене на всички, които нямат силата и ума да се надсмеят над себе си. На тези, които са загубили своя коректив, морален и интелектуален. И да бъдем по-добри. Прекрасна литература, насладете се на един откъс. И я прочетете после цялата. С прекрасния превод на Ана Златкова.

“С лениво изящество Хервасио Монтенегро – ви-
сок, изискан, ненатраплив, с романтичен профил и
увиснали боядисани мустаци – се качи в арестантска-
та кола и позволи да го закарат в затвора. Намираше
се в парадоксална ситуация: многобройните читатели
на вечерните вестници във всички четиринайсет про-
винции се възмущаваха, че един толкова известен ак-
тьор е обвинен в кражба и убийство; многобройните
читатели на вечерните вестници знаеха, че Хервасио
Монтенегро е известен актьор, защото беше обвинен
в кражба и убийство. Това удивително смешение се
дължеше единствено на Акилес Молинари, чевръстия
журналист, който се беше прочул покрай изясняване-
то на загадката с Ибн Халдун. Именно благодарение
на Молинари полицията разреши на Хервасио Монте-
негро това нерегламентирано посещение в затвора – в
килия 273 се намираше Исидро Пароди, уседналият
детектив, на когото Молинари (с великодушие, което
никого не можеше да измами) приписваше заслугата
за всичките си успехи. Монтенегро, скептик по при-
рода, не възлагаше особени надежди на един детектив,
днес номериран затворник, а в миналото бръснар от
улица „Мексико“; душата му, чувствителна като стра-
дивариус, се свиваше при мисълта за тази невещаеща
нищо добро визита. И все пак беше отстъпил пред уве-
щанията; съзнаваше, че не бива да си разваля отноше-
нията с Акилес Молинари, който, както сам казваше
изтежко, представляваше четвъртата власт.
Пароди посрещна акламирания актьор, без да вдигне
очи. Бавно и акуратно запарваше мате в небесно-
синя каничка. Монтенегро вече се готвеше да я пое-
ме; Пароди, без съмнение от стеснителност, не му я
предложи; за да го окуражи, Монтенегро го потупа по
рамото и запали цигара от пакета „Сублимес“, сложен
на една табуретка.
– Идвате преди уговорения час, дон Монтенегро;
знам какво ви води насам. Аферата с брилянта.
– Както виждам, тези солидни стени не са преграда
за моята слава – побърза да отбележи Монтенегро.
– Никак даже. Точно между тези стени човек нау-
чава какво се случва в държавата – като се почне от
шмекериите на някой дивизионен генерал и се стигне
до културното дело на най-голямата мижитурка в ра-
диото.
– Споделям неприязненото ви отношение към ра-
диото. Както неведнъж ми е казвала Маргарита (Мар-
гарита Ксиргу, нали знаете), истинските актьори, на
които театърът ни е в кръвта, се нуждаем от топлотата
на публиката. Микрофонът е нещо студено, противо-
естествено. Пред този гнусен артефакт аз самият съм
чувствал, че губя връзка с моята публика.
– На ваше място бих забравил за артефакти и връз-
ки. Прочетох статийките на Молинари. Младежът
владее перото, но от толкова литература и описания
накрая ти призлява. Защо не ми обясните посвоему
нещата, без никаква белетристика? Обичам да ми се
говори ясно.
– Нямам нищо против. Пък и съм способен да удовлетворя
молбата ви. Яснотата е достойнство на латин-
ската раса. Позволете ми обаче да хвърля було върху
някоя случка, която би могла да компрометира една
дама от най-доброто общество на Ла Киака (там, как-
то знаете, все още има почтени хора).  „Оставете хората да се занима-
ват със своите неща, а нещата да следват своя път“.

Неотложната необходимост да запазя
неопетнено името на тази дама, която в светските сре-
ди минава за салонна фея (а за мен е и фея, и ангел),
ме принуди да прекъсна триумфалното си турне из ин-
доамериканските републики. Като истински столича-
нин не без носталгия бях очаквал часа на завръщането
и изобщо не си представях, че то ще бъде помрачено
от обстоятелства, които резонно може да бъдат ква-
лифицирани като криминални. И наистина, още щом
пристигнах на гара „Ретиро“, бях арестуван; сега
ме обвиняват в кражба и в две убийства. Като венец
на посрещането ченгетата ми отнеха една старинна скъ-
поценност, с която часове преди това се бях сдобил
при твърде любопитни обстоятелства точно когато
прекосявахме Рио Терсеро. Накратко, мразя излишните
усуквания и ще ви разкажа историята от начало, без да
спестявам, разбира се, дълбоката ирония, която няма
как да не бъде породена от зрелището на съвременния
живот. Ще си позволя и някой пейзажен щрих, някоя
колоритна нотка.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s