“Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” на Юнас Юнасон. Чисто удоволствие.

Standard

“Старецът, който скочи през прозореца и изчезна”? Като чух това заглавие се зачудих много какво ли ме очаква вътре. Сигурно и вие се чудите. Смях, забавление, удоволствие от четенето, светлина в душата и скандинавска свежест. Ей това ми донесе на мен. Влюбих се в тази книга и този автор. Абсолютно неизвестен до този момент швед, дебютиращ като писател, популярен само в родината си журналист, живеещ на един от многото острови из Швеция, на име Юнас Юнасон.

Image

Бях чувал за книгата, бях чел за фурора, който е направила в Европа, беше една от най-продаваните книги за 2012 г., знаех че има хумористичен елемент, знаех, че е оригинална, знаех че е различна. И че си заслужава. Страшно се зарадвах, когато разбрах, че Колибри ще я издава и имах удоволствието да я прочета много преди другите читатели. Хич не бях подготвен за Алан Карлсон и неговия всепомитащ оптимизъм, простота, човещина, нихилизъм, трансгресия, липса на каквито и да били задръжки в желанието му да помогне на всички, несъществуването за него на норми, правила, граници, зло, вина. Небрежната му лежерност съчетана с дяволски късмет и чудеса от нищото. Е, няма такава амалгама. Един стогодишен скандинавски Форест Гъмп, ама още по-невъобразим, още по-участваш във всички световни събитиия на 20-ти век, и с още по-голяма важност за световната история. Минаващ като торнадо през войни, конфликти, континенти, общества, силните на деня, жената на Мао, сина на Ким Ир Сен и търсещия смъртта си брат на Айнщайн. И същевременно с абсолютно невинност на агнец..

И двете линии – и случващо се в настоящето с веселата компания на Алан, състояща се от няколко невъобразими, направо недействителни човешки екземпляра и една слоница. Шеметно преследване от страна на шведската полиция, пресата и една рокерска банда, и безметежно преживяване в една прекрасна ферма с ябълкова градина на брега на красиво езеро… Уффф, няма такова усещане, много е яка тази книга! И другата линия, живота на Алан, минаващ като метеор през най-важните събития и хора на 20-ти век. Паметни срещи с генералисимус Франко, Труман, Сталин, Берия, Мао, Ким Ир Сен, Линдън Джонсън и генерал Дьо Гол…Истински паноптикум от лица и събития, които феерично минават покрай непроменящия се герой. Много силно, ама много. 

Не сте го чели още? А? Ето ви линк, ако нямате търпение или просто си го вземете утре сутринта от най-близката ви книжарница. тази книга трябва да се притежава и препрочита редовно. Действа като елексир. Литературна амброзия. Пюър плежър. Аз лично чакам с нетърпение втората книга на Юнасон, която в свободен превод се казва “Неграмотникът, който можеше да брой”. До края на годината ще я има. Приятно четене.

http://www.colibri.bg/knigi/823/yunas-yunason-stogodishniqt-starec-kojto-skochi-prez-prozoreca-i-izchezna

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s