“Смях в тъмното” на Владимир Набоков. Какво друго.

Standard

Защо Набоков? Сигурно всички сме чели поне нещо на Набоков. Няма човек, който да обича литературата и да не е прочел поне нещо от него. “Лолита”, “Други брегове”, “Прозрачни неща”, “Покана за екзекуция”… Както от Маркес, Достоевски, Стайнбек, Селинджър. А защо сега ли? Не е задължително, може по-всяко време. Но този откъс, а и цялата книга са като филм, прожектиращ се в съзнанието. Наелектризиращ нервните окончания и развинтващ въображението. И същевременно неоставащ място за въображение. Сякаш ние сме Албинус…

Image

Хайде да почетем една страница преди заспиване. От “Смях в тъмното” на Набоков. Винаги има време за още една страница истинска литература. Приятно четене.

“Беше свързана с цветните анимационни картинки,
които точно бяха започнали да се появяват по това време.
Колко вдъхновяващо би било, си помисли той, ако някой
използва този метод върху много известна картина, най-
добре от Нидерландската школа; съвършено да пресъздаде
картината върху екран в ярки краски и после да я съжи-
ви – графично да развие движенията и жестовете в пълна
хармония с тяхното статично положение на платното; да
кажем – кръчма с малки човечета, които пият жадно, нася-
дали около дървени маси; бързо прелитаща пред погледа
картина на огрян от слънцето двор с оседлани коне – всичко
изведнъж оживява: малкото човече с червени дрехи, което
в момента оставя своята халба, момичето с подноса, което
се опитва да се отскубне от нечии ръце, и кокошката, която
тъкмо започва да кълве на прага. Би могло да продължи по
следния начин: малките фигурки излизат извън картината
и после преминават през пейзаж от същия художник, може
би с кафяво небе и замръзнал канал, и хора на чуднова-
ти кънки, каквито са карали едно време, се пързалят по
старомодни криви, подсказани от платното; или мокър път
в мъглата и няколко конници, които се връщат в същата
пивница; постепенно фигурките и светлината заемат едно
след друго предишните си места и, така да се каже, всичко
завършва с първоначалната картина. Същото може да се
опита и с италианските майстори: синият конус на хълма
в далечината, бялата лъкатушеща пътека, малките фигур-
ки на пилигримите, които криволичат по пътя нагоре. И
дори с религиозни сюжети, но само такива с незначителна
величина. Аниматорът не само трябва да притежава задъл-
бочени познания за дадения художник и неговата епоха, но
и да бъде надарен с достатъчно талант, за да избегне всяка
дисхармония между действието, което е сътворил, и онова,
запечатано от стария майстор: той ще трябва да ги извле-
че от самата картина – о, да, това е възможно. И цветове-
те… те трябва да са далеч по-сложни от тези в рисуваните
филмчета. Каква история само може да стане, история за
визията на един творец, щастливо пътуване на окото и чет-
ката, един свят в стила на майстора, свят, който прелива от
нюанси, създадени от самия него!”

Превод: Гергана Георгиева

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s