“Илюзии” на Ричард Бах или как да се научим да бъдем месии

Standard

.”Първородният грях е в това да ограничаваш Азът. Не го прави.”

Image

“Илюзии” е книгата въздействала ми страшно силно в един дълъг период от живота ми, точно 20 години. И продължава. Намерих я съвсем случайно на спирката на автобус 280 до СУ. Продаваше я един старец заедно с “Ерик” на Тери Пратчет. За по левче. Купих си и от двете. На другия ден се върнах и изкупих всички налични бройки. И така няколко пъти. За мен “Илюзии” е книга за освобождаването от самите себе си, от нещата, които ни обвързват, оковават и закрепостяват с обществените порядки и псевдо морални норми. Книгата, която учи как да пропускаш земята и да полетиш. Продължавам да я препрочитам често, като “Властелинът на пръстените” или “Робинзон Крузо”. Отгръщам я на няккава страница и чета. Красиво е. Светло и свободно, ссъ синия цвят на лятното небе над Индиана. Може би най-позитивната книга писана някога, или поне такава, която аз съм чел. Лека като перце, и удряща понякога силно, като гаечен ключ. Като свободата.  

“— Откъде, Дон, научаваш всички тези неща? Знаеш толкова много, поне така ми се струва. Не, наистина знаеш много. Само от опит ли? Не преминаваш ли някакво обучение, за да станеш Учител?

— Дават ти книга, която да четеш.

Метнах върху перката коприненото шалче, което току-що бях изпрал, и вперих очи в Дон.

 

— Книга ли?

 

— „Помагало на Спасителя“. Нещо като библия за Учители. Някъде тук имам един екземпляр, ако те интересува.

 

— Как да не ме интересува? Имаш предвид най-обикновена книга, в която пише…

 

Той потършува зад облегалката на пилотското си кресло и слезе при мен с тъничко томче, подвързано като че ли с марокен.

 

Наръчник на Месията

Какво не бива

да забравя душата,

получила просветление

 

— Ти каза „Помагало на Спасителя“. А тук пише „Наръчник на Месията“.

 

— Нещо от този род.

 

3ае се да събира багажа около самолета си, сякаш решил, че вече е време да тръгваме.

 

Прелистих книгата — напомняше сборник с правила и къси сентенции.

 

Перспективата —

или я използуваш, или я губиш.

 

Щом си отгърнал тази страница,

забравяш,

че каквото и да става край теб,

то не е истинско.

Помисли върху това.

 

Не забравяй

откъде си дошъл,

къде отиваш и най-вече

защо си забъркал кашата,

от която не можеш да се измъкнеш

 

Не забравяй, смъртта ти ще е ужасна.

Всичко е добра подготовка за нея

и ти ще й е зарадваш,

ако не забравяш и за миг фактите.

И все пак подходи сериозно

към смъртта си.

 

Смееш ли се по пътя към лобното си място,

по-изостаналите форми на живот,

общо взето, няма да те разберат

и ще отсъдят, че си ненормален.

 

— Дон, чел ли си това — как губим перспективата?

 

— Не.

 

— Пише, че смъртта ти неминуемо ще е ужасна.

 

— Защо пък неминуемо? Завися от обстоятелствата и от това, дали си склонен да уредиш нещата.

 

— Твоята смърт ужасна ли ще е?

 

— Не знам. Но кажи ми, не е ли все едно, нали вече съм се отказал от работата. Би трябвало да съм доволен и на едно кротко възнесение. Ще реша след няколко седмици, щом свърща онова, заради което съм дошъл.

 

Не му обърнах внимание, отсъдих, че се шегува, както правеше понякога, и не си дадох сметка, че говори сериозно за няколкото седмици.

 

Пак се заех с книгата; така си беше — тя съдържаше познанието, от което се нуждае един Учител.

 

Да се учиш,

ще рече да откриваш онова,

което вече знаеш.

 

Да правиш нещо,

ще рече

да показваш, че го умееш.

 

Да учиш другите,

ще рече да ги подсещаш,

че те знаят точно колкото теб.

 

 

Всички ние се учим, вършим нещо,

учим другите.

 

 

Единственото ти задължепие

през всичките животи

е да си верен на себе си.

Не само че е невъзможно да си верен

на някой друг или на нещо друго, това

е белег и че си лъжемесия.

 

Най-дълбоки

са най-простите въпроси.

Къде съм роден? Къде е моят дом?

Къде отивам?

Какво правя?

Замисляй се от време на време

върху тях и наблюдавай

как отговорите ти се променят.

 

Учиш другите най-добре на онова,

което самият ти имаш най-голяма нужда

да научиш.

 

— Ужасно спокоен си, Ричард — поде Шимода, сякаш искаше да си поговори с мен.

 

— Даа — отвърнах аз и продължих да чета.

 

Дори книгата да бе само за Учители, не исках да се разделим с нея.

 

Живей така,

че никога да не те е срам,

в случай че онова,

което правиш или говориил,

бъде публикувано някъде по света,

дори публикуваното да не отговаря

на истината.

 

Още в първия миг, в който те срещнат,

приятелите те позпават

по-добре,

отколкото познатите ти

и след хиляда години.

 

Най-добрият начин да се измъкнеш

от отговорност

е да кажеш: „Нося отговорност.“

 

Забелязах нещо странно в книгата.

 

— Страниците не са номерирани. Дон.

 

— Не са — потвърди той. — Просто я отваряш и веднага намираш онова, което търсиш.

 

— Книгата е вълшебна!!

 

— Не е вълшебна. Можеш да го правиш с всяка книга. И със стар вестник, стига да четеш достатъчно внимателно. Не си ли опитвал? Тежи ти някакъв проблем, отваряш книга, която ти е подръка, и виждаш какво ти казва тя.

 

— Не.

 

— Пробвай някога.

 

Опитах веднага. Затворих очи и се замислих какво ли иде се случи, ако остана. и занапред с тази чудата личност. Беше ми приятно с него, ала не можех да се отърся от усещането, че не след дълго ще му се случи нещо не особено приятно, на което не исках да ставам свидетел.

 

С тази мисъл разлистих книгата наслуки, със стиснати очи, сетне ги отворих и прочетох:

 

През живота те води

едно вътрешно ученолюбиво създание,

палавото одухотворено същество,

което е истинският ти Аз.

 

Не обръщай гръб

на възможните бъдещета,

преди да си се убедил, че

няма какво да научиш от тях.

 

Винаги разполагаш със свободата

да размислиш и да избереш

друго бъдеще или

друго минало.

 

Друго минало ли? В буквалния или в преносния смисъл, какво означава това?

 

— Поуплашен съм. Дон. Главата ми не го побира как бих научил всичко това.

 

— С опит. С малко теория и с много опит — каза ми той. — Ще ти отнеме седмица-седмица и половина.

 

— Седмица и половина.

 

— Даа. Повярваш ли, че знаеш всички отговори, и вече ги знаеш. Повярваш ли, че си Учител, и ставаш Учител.

 

— Изобщо не съм казвал, че искам да ставам Учител.

 

— Точно така — рече ми Дон. — Не си казвал.

 

Но все пак задържах книгата, а той така и не си я поиска.”

В преод на Емилия Масларова

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s