За книгите, които смазващо ни въздействат. “Нацистът и фризьорът”, “Доброжелателните” и ‘Вечерята”

Standard

Пиша няколко думи за книгите, които са ме потресли. Заради това, което описват. Заради силата на литературатав тях. Заради дълбочината, и важността им за разбирането на злото. Интересен избор на тема, дори за мен. Просто последните дни съм силно повлиян от романа на Херман Кох “Вечерята”. Прочетох превода професионално. Блестящ е. На Мария Енчева. Но и вие ще се убедите като прочетете книгата, когато излезе в България, вероятно през септември.

Image

 За тези от вас, които вече са я чели на някои от 36 езици, на които книгата излиза, знаете за какво говоря. Не знам дали така сте се почувствали, като мен – потресен, погнусен, с обърнати вътрешности, пламнало лице и желание за убиване. Да, толкова е добра тази книга, толкова е силна и експресивно поглъщаща. Историята е семпла – двама братя и техните съпруги вечерят в скъп ресторант на брега на един от прекрасните канали на Амстердам. Единият е виден политик и бъдещ министър-председател на Холандия, парвеню и позьор със симпатична, красива и добра жена, а другият добродушен човечец, семпъл и земен, с чудесна и мила съпруга, с която се обичат толкова много. Обикновен, вечно подтиснат от успелия си брат, типичен представител на средната класа. Някакси се инициираш с него, с тази семплост и добродушност, и човечност. Това семейство става като твое собствено. Иска ти се да живееш с тази лекота, да се обичаш с половинката си така обемащо и нормално. Толкова човешко и толкова  достатъчно. И накрая се потресен, поразен, бездумен, отвратен… Не знам, аз така се почувствах. От човешката природа, от това до къде може да стигне обичта към децата, усещането за себедостатъчност, за абсолютност, за безнаказаност, или по-скоро за ненаказуемост. Или самооправдание. Тези неща раждат чудовища.

Нарочно пиша това сега, няколко месеца преди да прочетете книгата, за да може да забравите ревюто. Да не подхождате към книгата с очаквания и предизвикани усещания. И тя да ви разочарова. Не искам да става така. Искам да подходите открито и страница по страница. Искам да потънете в текста и в живота на тези хора, в мислите им, в чувствата и психиката им. Да изминете това пътуване заедно с тях. И после да ми кажете какво сте почувствали. Ще ми е интересно. Знаете, всяка книга има хиляди прочити и поражда във всеки различни образи, усещания и мисли. Такива са хубавите, силните книги. А “Вечерята” на Херман Кох е една от най-добрите.

Image

Другата книга, която ме потресе и погнуси е “Нацистът и фризьорът”, споменах го в поста си в моя профил във Фейсбук. Хилзенрат, обаче,  е постигнал това по много различен начин от Кох. Чрез гротеската, хиперболизацията, садизма, абсолютната бездушност, почти клиничната психопатия на главния герой. Там с всеки ред ти се иска да прегризеш гърлото му, да го разкъсаш, да да го изтриеш от лицето на Земята. А при Кох просто си отвратен и дълбоко замислен за реалността на случващото се, толкова нормално, че чак като от вестникарска страница. Без ексцесии, без садизъм и кръв. Просто зло. За това ми стана по-страшно и по-болно, И по-гнусно от възможното зло на човешката природа. В “Нацистът и фризьорът” мразим до безумие, във “Вечерята” страдаме от разбирането за реалност. И преводът на Жанина Драгостинова е блестящ.

Image

И още една книга, която е много важна в този паноптикум от емоции, описания на човешки индивиди, психопати, нормални човешки същества, загубили моралната си мярка, еманацията на трансгресията на злото. Доброжелателните” на Джонатан Лител, с изключителния превод на Георги Ангелов. Със сигурност от трите, това е книгата четена от най-много хора. В България и по света. В нея Лител използва педантичността на описанията, изброяването на топоними, места, имена, хора, събития, случки, абсолютното припокриване на действителната история, лица и факти, за да ги противопостави на главния герой – отново абсолютизиран образ на злото, психопат и социопат, гей, замесн в инцест, маниак на тема класическата музика през 20-ти век и запленен от вариациите и дисонанса в нея. Толкова далеч от нормалните човешнки същества, че чак ни кара да се дистанцираме от него като действителност. Уникална книга и уникален труд от страна на автора. Изследователски, лингвистичен, психологически, исторически, етимологически и педантичен до крайност. Но отново и тук усещането ни се раздалечава от действителността. И не вярваме във възможното зло. Не и по-този студен, нечовешки и стерилен начин. То е извън нас и далеч от нас. Докато във “Вечерята” то е в нас. Факт.

Прочетете тези книги. Те са истинската литература. Усетете силата им. Има книги, които са важни като послание, като прозрение, като увеличително стъкло. Тези са такива. За природата на злото, за това как може да превземе душата и да я унищожи. Замислете се и се борете със злото. В себе си и в другите. Не трябва да допускаме да излиза извън нас и да наранява. Трябва да продължим да се опитваме да бъдем добри. Каквото и да ни струва това.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s