Межудароден ден да подариш книга. И свобода. На себе си и другите.

Standard

Днес има много празници. Но нека да бъде и ден за подаряване на книги. За споделянето им, за разгръщането им, за пътуването с тях. За мен тези на любовта и виното са всеки ден. За това поздравявам само приятелите ми археолози. Обичам тях и науката им. От дете съм влюбен в археологията, но за съжаление не можах да посветя живота си на нея, така се стекоха нещата в университета. Вероятно е за нейно добро.

Искам да споделя една чудесна книга от един от любимите ми писатели – “Синдромът Портной” на Филип Рот. Уникална книга, литературен експеримент, важна и в контекста на времето, в което е писана – 60-те години на 20 век, важна и сега със свободата, разчупването на каноните, отхвърлянето на всякакви зависимости и насилствени подчинения на личността от обществото, работата, семейството и близките, ако щете.

Image

Това за мен е книгата на абсолютната свобода, от задръжките, условностите, псевдо морала и нормите на консервативното съжителстване. Това е книга на ликуването от освобождението на духа от всички вериги и граници. От всяко нещо, тежащо като задължение.

Това е моят прочит, ще се радвам да споделите и вашия. Знаете, че аз съм почитател на Филип Рот, на всяка от книгите му, толкова различни една от друга – от “Синдромът Портной”, през “Американски пасторал” до “Гърдата” и “Възмущение”. Това, че е живият класик на американската литература, че е носителят на всички възможни литературни награди, с изключение на Нобеловата, за която винаги е в челните места на обсъжданите получатели, но може би заради потресаващата експресия на текстовете си, все още не е получил, това че продължава да бъде забраняван, четен, мразен, обожавам, критикуван и въздиган на пиедестал, го прави един от писателите на 20-ти век, за които това че ще останат в историята е най-малкото, което може да се каже.

Image

Със “Синдромът Портной” той достига до там, че критиката да се пита дали това е книга, повлияна от едва започващата сексуална революция, или че това е Книгата, породила сексуалната революция! Не се наемам да кажа кое е вярното, но със сигурност тя повлиява на свободата и разбирането за свобода на поколения читатели, не само американци, а и по цял свят.

Сама по себе си книгата е изключителен литературен експеримент, психоанализа на главния герой, който легнал на кушетката на психоаналитика разказва живота си от най-ранно детство с причинените от властната му майка комплекси, сексуални и личностни, продължава през десетките жени, сексуален глад и агресия, стигаща до крайности, но прикрита зад ежедневната му маска на помощник на кмета на Ню Йорк по социалната политика, абсолютната искреност на разпада на едно човешко същество търсещо себе си, изгубено още в детството и ненаситно опитващо се да задоволи нагона и да запълни с още повече секс, агресия и бездушие, огромната празнина в душата си. За него няма граници и условности. Той има една единствена философия – да се опитва да се чувства добре и да задоволява желанията и прищевките си. Колко човешко. Колко истинско и честно.

Чрез сексуалното освобождаване на героя си, Филип Рот ни освобождава от всички зависимости, задължения, тежести, ограничения и подтискане, на които ни подлагат от всякъде – и семейството, и роднините, и обществото. И както по-късно Джоната Франзен използва в “Свобода” липсата на свобода, като път, по който да накара всеки да потърси освобождение за себе си, Рот ни показва болезнената ограниченост от хилядите скрупули, които ограничавайки свободата ни, ни карат понякога да достигаме до извратени крайности. Свободата е единственото задължение, което имаме към себе си. И трябва винаги да я пазим. От самите себе си.

Image

 

 

 

Advertisements

3 thoughts on “Межудароден ден да подариш книга. И свобода. На себе си и другите.

  1. А ти харесваш ли Портной? Виждам, че му се възхищаваш. И аз му се възхищавам. Все пак успя да отхвърли почти всички възможни задръжки. Част от тях и мои. Но харесваш ли го? Той не успя да се освободи. Разпадна се на съставните си части, но не успя да се сглоби отново.

    • Наистина го харесвам. И на мен не ми се разпада. Напротив, и след карая му ме държи в емоционалното усещане за освобождение. На мен самия. БЯх го чел преди години, сега го прочетох пак. И Отново ми е адски силен и важен.

      • И аз го четох няколко пъти. Може би трябва пак. Мен края ме оставя с много силно усещане за празнота. Все имам чувството, че той изпуска нещо. Иначе щеше да събере парчетата, та дори и в нова форма. Но аз съм си такава – holistic seeker

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s