Рожден ден на блога и имен ден на мен

Standard

Здравейте, приятели! Днес “Литературният гид” навършва един месец, а според православния календар на деня на свети Фотий, аз като Светльо, празнувам имен ден! Да съм си честит! А вие още повече! Малка равносметка след един месец като абсолютно начинаещ блогър – 18 743 прегледа на постовете ми от 87 държави от всички континенти, дори и Океания! Френска Полинезия, Албания, Ангола, Бразилия, Тувалу и Малдивите са ми любими! Отбелязвам си ги само като куриоз 🙂 Радвам се, че са се заинтригували толкова много хора, по целия свят, повечето са мои приятели, надявам се, че все пак блога е достигнал и до други хора, моля ви ако го харесате да го препоръчате на вашите приятели. Ще се опитвам да пиша тук, основно за книги и литературни събития, разбира се, но и за други неща, които смятам за важни и че трябва да бъдат изказани – за културата, за бавността, за смисъла, за живеенето.

Image

Днес се чудя дали да ви пиша за книги. По-скоро няма. Днес искам да ви благодаря за всичко, което сте направили за мен. За обичта, уважението, разбирането, споделянето, красотата, моментите и годините щастие, които съм получил от вас. Вие, които осмисляте живота ми, моите приятели. Зад всяка написана или изказана от мен дума стой дълъг нощен разговор с вас, препоръчана книга, която да прочета, съвет, история, писмо или просто безметежен следобед в “Мидената ферма” на Дълбока с Мишката и Гери, от където е горната снимка. Или часовете и часовете разговори, четене и лежерно пиене на верандата на “Диаманти” в Созопол, откъдето пък е долната снимка, с писатели, приятели и близки хора за литературата, живота, Вселената и всичко останало. Всяка клетка на Аза ми е изградена в комуникация и обмяна на смисъл с вас. Благодаря ви още веднъж за което.

Image

Има толкова много книги и хора, които са ме формирали на различни етапи от живота ми, но не бих ви ги препоръчвал, защото те са за определен момент, в който трябва да бъдат прочетени, в определено състояние на духа и настроение, за да бъдат осмислени и да ни докоснат. Нещо да не Е, и всичко отива по дяволите. Колко книги не сме харесали, колко хора не сме усетили и възможни приятелства пропуснали, заради неточния момент. Животът е просто риболов, а ние трябва да бъдем добри рибари, за да уловим миговете, хората и красотата. Или поне да се опитваме, от сутрин до вечер.

Всъщност ще ви кажа за една книга, много важна за мен – “Илюзии” на Ричард Бах – “Наръчник за месии”, както е нейното под заглавие. Замислих се дали да постна нещо от нея, но се отказах, защото трябва да я сложа цялата. Но нейните послания, с тяхната простота, лекота, смисъл и разбираемост са нещо, което ми е дало много. И приятели дори. И винаги да се опитвам да пропускам земята.

Не знам дали сте я чели, или “Джонатан Ливингстън чайката”, пак от Бах. Не знам дали са ви харесали, дали са ви докоснали, дали сте се намерили в тях, или сте се изгубили. Аз намерих много за себе си, открих океана на небето. Разбирането за безграничност, от което имаме нужда всички. И това, че не трябва да спираме да се опитваме да летим. Много бих искал да полетим заедно с Доналд Шимода над вечните поля на Аризона. Да преодолеем страха от високото, да разберем, че границите са в нас, че да мислим извън границите е нещото, което ни прави това което сме.

Безграничното синьо е истинската родна стихия на човешкия ум. Хайде да тръгваме.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s