Смисълът на живота е 42

Standard

Привет. Защо смисълът на живота е 42? Защото така. Всеки знае, че отговорът на Живота, Вселената и всичко останало е 42. Ама никой не знае какъв е въпросът, а той според мен е просто “Какъв е смисълът на живота?”. И отговорът му е 42. Защо? Защото така. Да търсим еднозначен отговор е безмислено, както винаги съм казвал, трябва да го живеем, не да го мислим. За философите, за които осмислянето на смисъла на живота е смисъл на живота им, това е разбира се начин да го изживеят. Нека оставим на тях да търсят отговорите и въпросите, а ние да се опитаме да го изживеем толкова добре, колкото можем, и да му се наслаждаваме във всеки един миг.

Image

Има толкова много книги за търсенето на Истината, Смисъла, Бъдещето, Човешкото. За мен най-добрите от тях са антиутопиите. Защо се наричат така винаги съм се чудил. Ясно е, че са обикновено зли, болезнени и писимистични за бъдещето на милото ни човечество, коренната противоположност на “Утопията” на Мор и другите утописти. Но за мен, за съжаление, те се превръщат в реалност а не, красивите, мирни, равнопоставени общества на утопистите. Та нима не живеем в “1984” и “Животинската ферма” на Оруел? Не се ли превърнахме в цифровизирани идентификации, на телефонни номера, интернет акаунти, социални осигуровки или ЕГН-та, както е в “Ние” на Земятин? Не загубихме ли човечността си и желанието за нормално общуване, не се ли де-културизирахме в един разпадащ се интелектуално свят, изцяло потребителски, консуматорски и интелектуално ограничаващ, като в “Прекрасния нов свят”, “Обществото на мравките” или “Америка, Ох Кей”? Не сме ли подложени на ужасяващото социално инженерство, загуба на духовност, роботизиране на емоциите, влияния на модите и разкъсване на самата тъкан на съществуването, като в “Обреченият град” на Стругацки, “Супертъжната истинска любовна история” на Щейнгарт или “Островът Атлас” на Мичъл. Има още стотици други примери. Това трябва да ни накара да се замислим. Дали да свикнем с промените, дали да ги следваме, дали да се затворим под стъклен похлупак с най-близките ни хора, или да се опитваме да променяме нещата. Аз съм за опита за промяна. Това ме кара да осмислям живота си и ме прави жив. Прочетете тези книги, а и “Голото слънце” на Азимов, “Р.У.Р” на Чапек, за всяка от тези книги съм ви говорил, и ще продължавам да говоря.

Image

Отивам да се срещна с приятели и да поговорим за “бавността” – на четене, на пиене, на града, на времето, на храненето, на живеенето. Ще е хубава вечер. Може би ще променим нещо, може би ще променим някой. Към добро. Опитайте и вие. Чувството е красиво. И придава смисъл на живота.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s