“Цивилизация на зрелището” и новата литературна среда

Standard

Скъпи приятели, днес публикувам откъс от чудесното есе “Цивилизация на зрелището” от  Марио Варгас Льоса, в което разглежда съвременната култура, промяната или липсата й по принцип. Целият текст е изключителен, тук публикувам само част от него, частта в която говори за литературата light, за критиката и новите гурута в модерната култура. Трябва да се замислим. И да действаме.Трябва да работим за създаването, представянето, споделянето на качествената литература. С всички възможни средства. Нека го направим.

Image

Чудесният превод е на Людмила Петракиева.

“Затова не е чудно, че най‑представителната литература
на нашето време е литературата light, леката, незатрудня-
ващата, лесната литература, която, без дори да се изчерви,
има за цел преди всичко и над всичко (и едва ли не освен
всичко) да забавлява. Моля за внимание – аз ни най‑мал-
ко не осъждам авторите на тази занимателна литература,
защото сред тях, независимо от лековатите им творби, ще
открием и истински таланти. А ако в наши дни рядко ня-
кой се впуска в дръзки литературни предизвикателства като
тези на Джойс, Вирджиния Улф, Рилке или Борхес, това не
се дължи само на писателите; причината е, че културата
около нас не предразполага, а по‑скоро обезсърчава подоб-
ни самоотвержени усилия, родили някога върхови творби,
изискващи от читателя едва ли не толкова мисловно напре-
жение, колкото е вложил авторът им при тяхното създаване.
Но днешните читатели настояват за лесни книги, за да се
развличат, а това оказва натиск върху писателите и непрео-
долимо ги тласка единствено в тази посока.
Не е случайно също така, че критиката почти се е изгу-
била от нашите медии, за да потърси убежище в затворения
свят на манастири от рода на хуманитарните факултети,
по‑специално филологическите катедри, чиито изследвания
са достъпни само за специалисти. Вярно е, че най‑сериозни-
те вестници и списания все още печатат рецензии за книги,
изложби и концерти, но нима някой чете творенията на тези
безстрашни рицари, поели на плещите си задачата да въведат
някакъв йерархичен порядък в безпорядъка на джунглата, в
каквато се е превърнал предлаганият в наши дни културен
живот? Истината е, че критиката, изпълнявала по времето
на нашите дядовци и прадядовци централната роля в полето
на културата, тъй като напътствала отделния човек в трудна-
та задача да отсъди чутото, видяното и прочетеното, днес е
изчезващ вид и никой не ѝ обръща внимание, освен когато
самата тя не се превърне в забавление и зрелище.
Литературата light, както киното light и изобразителното
изкуство light пораждат у читателя и зрителя прекрасното
усещане, че той е културен, революционно настроен и мо-
дерен, че без да хаби мисловни сили, си е запазил място в
авангарда. По този начин културата ни, колкото и да тръби,
че е напредничава и че е превъзмогнала миналото, всъщ-
ност насажда приспособенчество в неговите най‑лоши про-
яви – угодничеството и самодоволството.
За нашата цивилизация е нормално и едва ли не задъл-
жително кулинарията и модата да заемат значителна част
от разделите за култура, като майсторите гастрономи и мод-
ните дизайнери се радват на всеобщото внимание, полага-
ло се по‑рано на учените, композиторите и философите. В
културните координати на нашето време фурните, печките
и модните подиуми удобно са се настанили между книги-
те, концертите, лабораториите и оперните сцени. По същия
начин телевизионните звезди и известните футболисти
упражняват такова влияние върху обичаите, вкусовете и
модата, каквото по‑рано са имали преподавателите, мисли-
телите и (още по‑рано) теолозите. Преди половин век в Съ-
единените щати критик като Едмънд Уилсън е определял в
статиите си за „Ню Йоркър“ и „Ню Рипъблик“ успеха или
провала на стихосбирки, романи и есета. Днес тази задача
се пада на телевизионните програми на Опра Уинфри. Не
казвам, че това е лошо, просто казвам как стоят нещата.
Мястото, останало празно след оттеглянето на критика-
та, незабелязано се запълва от рекламата, а тя в наши дни
вече е не просто градивен елемент на културния живот, а
негово главно направление. Рекламата строго ни поучава
и диктува вкусовете, чувствителността, въображението и
привичките ни. Задачите, изпълнявани някога в тази област
от философските системи, религиозните вярвания, идеоло-
гиите и ученията или от наставници, известни във Франция
като мандарините на епохата, днес са прехвърлени на без-
именните „творчески работници“ от рекламните агенции. В
известен смисъл е било неизбежно да стигнем дотук, щом
творбите на литературата и изкуството се възприемат като
търговски продукт, обречен да пожъне успех или да загине
в зависимост от колебанията на пазара в трагичния пери-
од, когато бе заличена разликата между цена и ценност на
произведението на изкуството. Когато културата запрати
мисленето при вехториите в килера и замести идеите с об-
рази, литературните и художествените произведения биват
приемани или отхвърляни според рекламните техники и
условните рефлекси на публиката, лишена от разсъдъчни и
възприятийни защитни механизми срещу тези форми на па-
зарен шантаж и изнудване, на които става жертва.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s