Любимата ми “Сътворението” на Гор Видал

Standard

Здравейте, приятели мои. “Сътворението” е най-великикия изторически роман за мен, и благодарение на Мая Касабова, ще го споделя с вас. Не мисля, че съществува по-добър автор на исторически романи от Гор Видал. Не казвам, че няма други, има разбира се, но при него не съм чел нищо слабо, а двата най-добри според мен, “Сътворението” и “Юлиан” са негови. Но и поредицата “Америкасни хроники” са изключителни, сравними само с азиатската сага на Джеймс Клавел, започнала с “Шогун” и завършваща с “Цар Плъх”. Докосването на Гор Видал, брилянтното въвеждане в атмосферата на времето, ежедневието, образите – независимо дали на велики личности или на обикновени куртизанки, дали са действително съществуващи в историята лица или измислени герои, дали случващото е възможно или не. В това и в лекотата на разказа, забъркващ искряща ерудиция и интелектуална дълбочина с философия, наука, история, любов и човещина. Истински гений.

Image

Конкретно за “Сътворението” сигурно много хора биха ме опровергали, че това е исторически роман, защото той е абсолютно невъзможен за случване и съответно той е фантастичен. Но всъщност е така и не е така и аз съм готов да споря с всеки за историчността в тази книга. Историята на романа е в търсенето на истината за сътворението на човека, за смисъла на човешкия чивот, за отговорът на вечният въпрос, защо сме тук и защо сме човеци. Главният герой Кир Спитама, осъществява едно пътешествие из целия древен свят и неговите философии, идеи и религии в търсене на тази истина. Самият той, внук на Заороастър, създателят на една от най-разпространените и важни религии в Древния свят, все още изповядвана в някои части на Иран, е носител на познание и философската система на Древна Персия. В неговите пътувания от Древна Гърция, където се среща с най-великите гръцки мислители, през Индия, където среща Буда, до Китай където разговаря с Лао Дзъ и Конфуций, той споделя своите наблюдения, норми и принципи с всеки от тези стълбове на древната философия и религия, срещнати по време на това чудно пътешествие.

Както виждате една невъзможна история, защото тези хора живеят по различно време и никой не би могъл да се срещне с тях в рамките на един човешки живот, но Гор Видал прави това да изглежда истинно и постижимо. В крайна сметка пред чудесата на света няма граници. Никога няма да си кажете, че нещо не звучи добре, че ви изглежда фалшиво или хиперболизирано.

Image

В разказаната от първо лице история, самите ние ставаме герои в търсене на истината, или нейната многозначност, или нейното несъществуване като абсолют. Но самото пътуване е намирането на себе си, на отговорите си. В споделянето на идеи, разбирания, гледни точки и принципи, се ражда единственото абсолютно усещане за нещата – за истините, които са различни за всеки един от нас. В зависимост от културата, образование, възпитание, разбирания, религия, вяра, опит – всеки един от нас има своята истина и тя е единствената вярна. За мен това е най-важното послание на тази книга и Гор Видал – абсолютната демократичност на идеите и вярванията. И това, че те не си противостоят, не се отричат, не се мразят, не се разкъсват. Те съжителстват заедно, допълват се, преливат се и се разгръщат развивайкии се заедно, докосвайки се и сливайки се. Трябва да разберем и вникнем в това, да не търсим контроверсията, противопоставянето на Другия, а да се опитаме да го разберем и приемем. Това е смисъла на Сътворението.

Надявам се, че ще прочетете тази книга. Освен важните послания, информацията, историческата достоверност на различните моменти и обстановки, дълбочината на философските анализи и религиозно познание за Древния свят, тя си остава един чудесен роман, написан прекрасно, една майсторски и финно разказана история, истинско удоволствие за всеки любител на четенето, една приказка за далечни светове и култури. Много, много красива. Пюър плежър, моята най-висока оценка.

Advertisements

One thought on “Любимата ми “Сътворението” на Гор Видал

  1. Наистина “Сътворението” е чудесна книга.
    Опитвам се да намеря връзка и развитие във времето на идеите, застъпени в “Сътворението”, “Юлиан” и “Месия”, макар и хронологично да са писани в обратен ред. Религиозната толерантност на осевото време, последвана от амбициозното утвърждаване на християнството, за да се стигне до корпоративната религия на Джон Кейв.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s