За “бавното” живеене и удоволствиято на живота

Aside

Създавам Движение за бавност – за бавно четене, бавно ядене, бавно пиене, бавно живеене. Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме. Съгласен съм напълно с Льоса, че това бързане унищожава цивилизацията. Бързите удоволствия, без да се замисляш, без да вникваш надълбоко, без да се отдаваш, без да влагаш душа, в каквото и да е, от секса през политиката до ежедневието и бита, водят до неприемлива загуба на човечност. Ние дори играем на бързо някоя игричка в метрото, прочитаме няколко страници, послушаме някоя песен в Спотифай. Къде е сливането с изкуството, с красотата в живота, в нежното отпускане по вълната на естетическото възприятие. Осакатяваме се, осакатяваме цялото общество. Призовавам за бавност, спокойствие, душа, красота, разумен и обмислен избор, споделяне и трайна и изпълваща наслада от нещата от живота. Наслаждавайте се на всяка страница, всяка глътка, хапка или вдишване, на всяка дума, приятелски жест, прегръдка, усмивка, докосване. Променяйте света около вас, за да могат всички да се чувстват така. Избирайте бавно и умно, гласувайте. В политиката няма празнота, оставената от вас непусната бюлетина ще бъде пусната от човек, който ще го направи вместо вас. За това гласувайте и променяйте, бавно – революциите са идейни, качествените промени на общетсвото, манталитета, мисленето са еволюционни. Бавно. Но постоянно. С удоволствие от всеки миг. Това е моята платформа. Спокоен и изпълнен с красиви мигове ден.Image

Advertisements

67 thoughts on “За “бавното” живеене и удоволствиято на живота

  1. Lulu

    Бих добавила единствено: И бавно да се сливаме с красотата и звуците на природата.

  2. 4i4o pеn

    намали кафето и светът ще се забави колкото ти е необходимо! да основеш движение, за бавно движение… малко е
    прибързано 😉

  3. много съм съгласен с тезата. Въпросът е обаче, че е много трудно да се постигне на практика. миналата година си направих един експеримент. Нарамих една раница, спален чувал и карта, набелязах си две цели в северна и югоизточна България и тръгнах пеша и на стоп. Имах цялото време на света – две седмици, и реших, че няма да бързам за никъде ,няма да гоня километри и цели. Имах всичко необходимо за да съм независим от градове и хижи. С други думи всички условия да не бързам и да не гоня срокове. Да, ама не!!! Оказа се, че непрекъснато навиците ми ме ръчкат и се хващам постоянно, че броя километри, пресмятам разстояния и времена. честно казано и цигари съм отказвал, но тази борба със себе си да не бързам се оказа по-трудна.

    • Наистина е много трудно. Аз си организирам малки вътрешни бягства. Ще пиша за това до края на седмицата.

  4. Уцели ме право в сърцето :)) Присъединявам се! Мога ли да публикувам този твой текст и в “Дневник”? Надявам се, че ще получа разрешението ти. Благодаря предварително и бавен ден!
    Ана Миланова,
    “Дневник”

  5. Margi

    Голямото бързане

    Много бързах в този живот, много
    спомням си колко бързах да порасна
    след това бързах да се омъжа
    бързах да родя децата си
    бързах за работа
    за детската им градина
    после бързах за училището им
    бързах да напазарувам
    да сготвя бързах
    бързах да ги сложа да спят
    бързах и аз да си легна уморена.
    И те бързо излетяхa от къщи
    после не много бързо се разведох
    и се разбързах да намеря новия си живот
    нов дом
    нова работа
    нови приятели.
    Сега живея без да бързам за никъде.

    • Николай Георгиев

      Бавността е моята нагласа на духа. Никога,никой и нищо не ме накараха да бързам … !

  6. Petar

    Мозъчето винаги иска да избърза. Докато преди имаше ограничения (трябваше да чакаме удобно време да се обадим), сега има FB и Viber. Обаждаме се на приятел с който имаме среща след 5 минути, за да проверим дали е пристигнал. Ако може искам да се присъединя и аз. 🙂

  7. Desislava Terzieva

    Приветствам Ви за изказаната на висок глас идея за бавно живеене. Наистина всичко протича много бързо в днешно време и не забелязваме малките неща, които ни правят щастливи, А дефакто всички искаме да сме щастливи, само че набързо явно, а то не става, защото се изпускат моменти, много важни моменти!

  8. Ивелина

    Не мисля че е въпрос на бързо или бавно действие, въпрос е на ангажирано с мисли съзнание или свободно от такива. Опитайте се да стоите прави без да мърдате 10 минути и ще разберете за какво говоря. Не ни трябва да живеем бавно, трябва ни да живеем съзнателно.

    • Валентина

      ХМ
      Стояла съм права в продължение на 3 денонощия, без да се храня, без да говоря, без да спя, без да пия вода. Стачкувах тогава. За 3 дни отслабнах с 3 кг и започнаха да ми стават дрехи от 1-ви клас:))). Готова съм за пещерите в Тибет ;).
      Аз съм твърдо против бързането и много мразя някой да ме пришпорва и да ми дава зор. Естествено, за съжаление, има едни неприятни стресиращи моменти в живота на човек, в които той трябва да действа светкавично и да може да реагира адекватно бързо и навреме. Но за всичко друго няма смисъл да се бърза. Често закъснявам за среща, за парти, за лекция, за работа и не се ядосвам…няма смисъл:). Дори съм против спорта и претоварването на тялото (не си мислете, че съм отпусната и дебела – като фотомодел съм;), против излишното покачване на адреналина и учестяване на пулса/сърдечната дейност (които причинява спорта). Затова повечето спортисти се амортизират бързо. Имам бивши спортисти в семейството, имам и такива, които са си живяли лежерно, спокойно и бохемската – познайте на стари години кои са по-здрави? Предостатъчни са грижите за любимите ви хора, домакинската работа, играта с децата и/или домашните любимци, забавленията и секса. Аз имам едно добре аргументирано оправдание за бавния живот. Ще се опитам да ви обясня. Бях чела, че учени установили, че при бозайниците (и хората, разбира се;) броя сърдечни удари по време на живота им е постоянна величина. Например общия брой на сърдечните удари през 5 годишния живот на гризач е равен на общия брой на сърдечните удари през почти 200 годишния живот на костенурка. Това беше бебешко уравнение за мен и покритие на моите възприятия. Сами се досещате защо мишката си харчи ударите само за 5 години.
      Естествено аз съм против това хората да живеят като растения (неподвижно) или да са пълни дебили.
      Аз съм за постояното трениране на мисълта и паметта, т.е. стимулирането на мозъчната дейност цял живот.
      Аз съм за социалните контакти, комуникацията, общуването.
      Аз съм за вашата идея г-н Желев и ви подкрепям. Може да си правим и сбирки :)))

  9. Rositsa Petkova

    Super ideya! Az sum za! Izvinyavam se za latinicata.
    Svetlyo, ti da si sluchaino zodia Telec ili s ascendent Telec?! 🙂

  10. iva dimitrova

    Не само като навик е трудно “бавното”, но и на моменти не е лесен избор, има по-висока цена (като здравословните и био храните, струват повече във всеки смисъл), защото живеем в цивилизация която се крепи на икономически принцип – т.е. на по-бързото въртене на парите, всяко “забавяне на тмпото” се санкционира. Но не твърдя, че е невъзможно – достатъчно е да приемем, един принцип, че “пропуснатите ползи” не са непременно “загуби” и един здравословен баланс на “полезното” и може би ще сме на по-чист път. Поздрави и бавен следобед (особено е важно в неделя, май :-)).

  11. diana polyakova

    civilizazijata e hektika i isterija.bavnoto e naj pulnocennoto ,meditacijata….evala inteligentni Hora za dvigenieto koeto ste otkrili

  12. Включвам се…Много ми хареса, защото отразява моите виждания за живота. В бавните мигове човек може да усети вкуса на живота. Животът е самото пътуване, докато стигнем до крайната цел.

  13. Esti

    Chudsna idea!!! Samo che e mnogo trudno da izgradim novite navizi?.. Zapochnah s hraneneto, no navika da se nahrania nabarzo vse oshte ne e preodolian.
    Barzoto shofirane bez da barzam za niakade e sashto problem?..
    S pensioniraneto imam tolkova svobodno vreme, a se hvashtam che neprekasnato barzam: za kade?.. ne moga da kaja, prosto navizi…
    Day Boje da uspeya i niakasi tova da stava podsaznatelno (bez da imam postoyanno da se samokontroliram)
    Niakakvi idei kak da go postigna?

    • Просто изпитвайте наслада от това, което правите. Радвайте се на миговете, спрете за секунда и се насладете на мига. После продължете, но спокойно и леко. Бавността е нагласа на духа.

  14. И аз съм вътре. От години си живея бавно и си плащам за това (а цената не е малка). Но и плодовете са вкусни. Промяната няма да е бърза и лесна, но колкото повече хора се влкючват, токова по-лено става. Поздрави!

  15. Selin Ra

    Кога да действаме бавно? Когато имаме работа и от нас зависят срокове?! Не, благодаря! Има моменти, когато не е необходимо да се бърза, стига да си организирал нещата така. Организация ли казах?! О, да – това е истината! Когато светът около теб е на бързи обороти, а ти на бавни, си е чиста проба “изнервяне” за останалите! Иначе – интересно хрумване! Успех! 🙂

    • Калин

      Ха-ха-ха, това със сроковете много ме развесели. Не разбрахте ли, че колкото повече в срок изпълнявате нещата, толкова по-кратки са следващите срокове за изпълнение 🙂

  16. Petia

    Изключителна инициатива! Поздравления! Със сигурност се включвам:)

  17. Катрин

    Има ли възраст за това начинание? Защото ако няма може и да опитам…..

  18. Прекрасна идея! Винаги съм се опитвала да следвам този стил, макар и това да изнервя немалко холерици покрай мен 😉 Винаги се наслаждавам на храната си, на пътуванията, на разходките, на разговорите, на книгите, филмите, музиката… Има още какво да се желае, но бавното живеене със сигурност има безкрайно много предимства пред бързите му варианти!

  19. Чудесно, България и без това е изостанала с най-малко 50 години, и всички емигранти наваксваме години работна и социална етика,… сега остава и младите, надеждата на нацията, да си живеят “бавно” и апатично.

  20. Бъзата кучка,слепи ги ражда. Но аз живея на село и емоциите ми са с цикъла на циганските набези,след които почвам да събирам наново живота си. Посъветвайте ме: да бързам ли или да съм по-бавен в злобата си! Прочетох коментариите.А бе ,Вие ,ама Вие къде сте?Бъркал ли ви е някой в душичката, под ребърцата? И не ви ли си е искало да сте лясковец??? А вие си живейте БАВНО и бавничко си угасвайте, с чувство на душевен оргазъм .Не съм с вас!

  21. Г. Б.

    Принципно супер, но това е реалистично само в един свят, където за десетина години можеш да изчетеш горе-долу всичко, което има да се изчете и работата ти се изчерпва с това да правиш горе-долу едни и същи неща всеки ден… А, чини ми се, от поне век-два не живеем в такъв свят.

    Пък и по-добре “бързо” четящ невротик в 21. век, отколкото селянин, който, ако има голям (ама много голям) късмет, е що годе грамотен и има Библията вкъщи. Всяко зло за добро. 🙂

  22. Подкрепям с цялото си същество!!!! Не само да забавим, имам нужда и да спираме за почивка, понякога.
    Ако между вдишване и издишване няма пауза, резултатът ще е хипервентилиране – ако някоой не вярва, нека опита, за да го усети физически. Нали сме материални същества, имаме нужда да усетим с материалните си сетива. Ще ви се завие свят, ще загубите ориентация, ще се объркате!
    Имам чувството, че сме започнали да живеем хипервентилирайки – без пауза, без спиране – минаваме от едно в друго и дори не си даваме сметка – кога свършваме и кога започваме нещо, къде е средата, къде се намираме в момента!
    Без пауза музиката не може да съществува – каза ми го мой близък преди години, вярвам му! Без пауза няма осъзнаване, без пауза, действието може да е погрешно, без пауза може да подминем целта, към която сме се стремили, без пауза няма да забележим какво се случва, как се случва, без пауза може да не видим, че сме открили търсеното, без пауза може да не осъзнаем, че сме се отклонили, или изгубили …
    Напоследък хората повтарят все повече, че не им стига времето – 24 часа не стигат, 7 дни не стигат, 365 дни не стигат, … Някак, ми се набиват думите „не стигат“. Понятието „достатъчно“ е на изчезване – винаги може още, може по-добре, може повече, … Да, може! Със сигурност може, но понякога е добре, просто да е достатъчно!
    Благодаря за провокацията!
    Ирина Кирякова

  23. Хбава статия, но в днешно време това почти не е възможно. Дори нямах време да я прочета и след 10 ред реших да драсна това и продължавам да бързам. Поздрави и успех на бавните.

  24. Dani Rakovska

    Страхотно е човек да открие, че не е сам в усещането си за смисъла на всичкото! Поздрави за ценностните мисли, толкова рядко се срещат или поне аз рядко попадам на хора със сходен мироглед.

  25. Dimitar Genov

    Публикувам си отговорът на идеята за това движение в един друг форум, където видях линк към този сайт:

    Абсолютно подкрепям и съм съгласен с тази концепция за живота. И на мен ми писна от забързания начин на живот. Много мразя накой да ме юрка за нещо, да ме поставя в някакви (невъзможни според мен) лимити. Когато бързам с някаква задача съм притеснен (под пара) и в такива състояния се допускат повече грешки, както казва и една поговрка “Бързата работа – срам за майстора”. Нагледал съм се на множество такива “бързи работи”. Аз предпочитам да изпипвам нещата както трябва, дори и малко повече време да отнеме.

    Преди години, “когато рокендрола беше млад”, бях много припрян за всичко, исках всичко да се случва на мига и много се гневях за сума ти дреболии и глупости. Всичко това ми се отрази и на здравословното състояние. Сега осъзнавам колко грешно съм разсъждавал, ама дето има една приказка “откак се кътне каруцата – пътища много”. Все пак никога не е късно да се променя човек към по-добро, за себе си и за околните. Трябва да се наслаждаваме на живота, защото е кратък и в това забързано ежедневие не усещаме кога е изминал. Спокойствието и радостта от малките неща са важни крачки към блаженното и изпълнено със стойност дълголетие.

  26. Mag Mag

    Може би думичката е ОСЪЗНАВАНЕ. Осъзнато да се прави всичко. И аз не прочетох цялата статия 🙂
    и коментарите също.

  27. Kolarov

    Скоростта е предимство. Бързането – не. Бързат единствено закъснелите.

  28. Dina

    То Движението е създадено вече първо в Италия, па и в много други страни : http://www.spiralata.net/…/index.php/obshtestvoto/493-slow… прекрасно е, че някой се е наел да го задвижи и тук в България! От кога го чаках!!! Ще се постарая да съм достоен участник! 🙂

  29. Margarita

    Невероятно ценна идея ! Не само, че съм “ЗА”, но и вече започнах… ДА, наистина ! Започвайки да чета статията, се усетих / от само себе си /, че чета толкова бързо, че чак не смогвам да асимилирам всичко това, което, ми бе много интересно.. А най-интересното беше, че до края на коментарите, да наистина, до прочитането на последния коментар, аз забавих всичко – и четенето, и мисленето, и разсъжденията, които се появиха в мен… Но най-хубавото е, че ми стана изключително приятно, спокойно и ” забавянето ” не го приемах като такова, а като УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ! Чувството е неописуемо ! И съвсем не ми беше толкова трудно, поне така го усещам…

  30. Самата истина е, че ние сами определяме скоростта (хода) на Времето. Тази ни способност обаче е податлива на чужди влияния и ни е необходима техника да се освободим, да сме независими от тях. Лично аз го постигам по най-ортодоксалния начин – сутрин, в най-ненатовареното за мен време, гледам часовника в продължение на 5-6 минути и си повтарям наум “По-бавно, по-бавно, по-бавно…”. Работи безотказно тази ми практика и се наслаждавам на всяка секунда от живота си. Имам време за всичко, изпипвам детайлите.

    П.П. Хубава статия! Мислех, че само аз се дразня от всеобщия спринт из Времето.

  31. Rozalia L

    Има един филм”In time”…препоръчвам…Според мен бързането е някакво измамно напрежение ,което ние сами си създаваме в мозъците…Ако вършим всичко с вътрешно спокойствие и уравновесеност…и усещане за синхрон с природата…нещата се случват по същия начин и със същите резултати.”Времето” е в нас…

    • Трудно е да се отговори на този въпрос, за себе си постигнах много. Преразгледах много неща в живота си, обръщам много повече внимание на нещата, които обичам, замислям се и се наслаждавам повече. Мисля, че успях да забавя. по отношение на организацията, успяхме да направим една среща на хора, които им е интересно. Надявам се след лятото да има и други такива срещи. приемам предложения, но е нормално нещата да се случват бавно 🙂

  32. илина

    Ето една свежа идея, на която и дойде най-сетне времето. Така нареченото Slow Movement се ражда и у нас. Приветсвтвам горещо! 🙂

  33. dobrisimo

    Велика философия, споделям я отдавана, без да съм знаел за нея. Всичко е въпрос на вътрешно усещане 😉 Не е въпросът да се принуждаваш да живееш бавно, а да ти идва отвътре. Който го може, го може!!! 😉

  34. dobrisimo

    Но не съм съгласен, че гласуването е свързано с бавното живеене. Особено при всички тези развалени манджи в бързия политически живот 😉 Ще изчакам нещо прясно 😉

  35. Затова и пиша хайку. Улавям в полет всеки момент, а докато го записвам му се наслаждавам. Започнах един експеримент – хайку дневник. Ще представлява албум от снимани с малко и бавно изговорени (малка препратка към “Бавно изговорен свят” на Стефан Иванов) думи. Помага. Поздрави! 🙂

  36. – Бързотечно –

    Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде месечния цикъл, да се хвалим, че вече сме се целували и разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бързаме да завършим гимназия, бързаме да се влюбим, после бързаме да се оженим (понякога не толкова много), да се родят децата, да започнем работа и да напреднем в службата. Бързаме към плажа, когато току що сме се настанили в хотела, няма значение за два дни или за седмица. Мислим, че и слънцето бърза да залезе, вълните на брега бързат да залеят пясъка, мравките бързат да приберат шлюпките от семките, които са нашлюпени пред пейките в крайморската градина, когато е било още светло. И устните на двамата, влюбени или съвсем небързайки да се влюбят, но чакащи да настъпи мрака край брега, там на високото, бързо са ги ошлюпили и после целувките им са били солени. Отново бързаме към други морета, към други пейки край брега и към други вълнения, на морето или не. Все повече бързаме.
    От това бързане скоро не си спомняме нещо да сме правили, без да бързаме. Когато зимата настъпи, бързаме да закачим мартениците на първите белоснежни клони, отрупани с цвят. После пак бързаме, да не би зимата да ни свари неподготвени, бързаме да правим туршии, зелето го слагаме в найлонови бидони, бързали сме да се отървем от дървените качета и каци, от дървените въглища, от годините на миналото, от старата кола, от ненужните писма по Коледа, бързайки да сме на ти с времето бързо загърбваме книгите, скоро и интернета ще загърбим, ако нещо бързо го задмине.
    И от приятелите бързаме да се отдалечим, когато искат да споделят нещо, то ни пречи на бързането, по-добре да сме далеч от тяхното небързане. От децата си искаме бързо да ни надминат, да са по-щастливи от нас, да са по-богати, да обикалят целия свят, за да не им се налага да бързат като нас.
    И когато изведнъж се озърнем, седнали и разпънали голямата, отрупана с толкова излишни неща маса, защото от бързане вече сме загубили представа колко малко ни трябва, става ни чудно как сме се събрали толкова близки хора, въпреки това бързане.
    И си казваме :” Е, от бързане не можем да остареем”. И изведнъж някоя счупена в бързането чаша или гребена, отразен от нощната лампа след тържеството ни вперва погледа в огледалото и разбираме, че така сме бързали, дори не можем да се познаем. И си казваме, стига вече. Имаме всичко. Няма да бързаме. Не бързаме за никъде. Ще си припомним как не бързахме да заспим, когато с братовчедите и братовчедките зяпахме през дупките на дървените греди от втория етаж на селската къща на баба ни долу в кухнята как големите си приказват и как никой не бърза да прекъсва дядо ни, който не бързаше, когато говореше. И после как в тъмното, натъркаляни едни до други на големите легла с изписаните с лебеди и щъркели метални табли правехме планове за далечни пътешествия. Ще си спомним вкуса на точената набръчкана юфка, която баба ни разстилаше на плочата над лятната кухня и как ни гълчеше, защото тази тераса ни мамеше да скачаме от високото долу, кършейки любимите й хризантеми и божури. Ще си припомним залеза, който идваше с черните биволи и минаваше покрай нас, седналите деца на дървените сковани дълги пейки пред дуварите, където жужяха хурките на хортуващите помежду си стари жени, за които едва се намираше място. И как не бързахме да дойдат щурците с настъпването на нощта, как не бързахме да отворим очите си сутрин, когато липите ни будеха с мириса си, напиращ през полуотворените за новия ден прозорци на селските къщи. И как не бързахме да си отиде лятото, а то си отиваше и как на селската гара черният влак с пуфтящия си дъх съвсем не бързаше да пристигне, когато трябваше да заминаваме отново към бързането си. Защото веднага след като започвахме учебната година, изведнъж забравяхме всичко това и отново се разбързвахме.
    И сега, бързайки да не ни види някой, изтриваме с длани кратките сълзи от очите, казвайки си, че няма вече да бързаме.
    Но изведнъж нещо ни пронизва, не в сърцето, а някъде по-навътре, и си даваме сметка какво е станало. Не е останало време. Или поне е толкова малко, че вече не става нито за бързане, нито за небързане.
    Става само за спомените, които никога не бързат да ни посетят. Но толкова бързо идват, щом ги извикаме, че сме сигурни, само те не са се променили. Защото са застинали на едно място. Същите са, такива, каквито бяха от онова, толкова далечно небързащо време.
    Когато не знаехме, че ни предстои толкова много бързане.

    07.04.2009 Любомир Николов

  37. Вяра

    Алилуя! Искам да кажа, че се гордея, че живея сред хора с това мислене. Благодаря Ви г-н Желев! Сърдечни поздрави!

  38. Миглена Заркова

    Хубава статия! С две ръце подкрепям казаното, но е много важно кой как го тълкува. Аз подкрепям идеята да забавим темпото, но не като станем бездействени и флегматични, а като бъдем премерени в действията и думите, изслушваме внимателно, съобразяваме се, наблюдаваме хората и ситуациите около себе си и не се поддаваме на импулсивно или егоистично поведение, а мъдро изчакваме, анализираме и решаваме всички неща от живота, тоест осъзнати сме ( както каза MAG MAG и ИВЕЛИНА). Осъзнаваме спокойно всичко, което се случва и спокойно вземаме решения, като не позволяваме на стреса да повлияе на решенията ни и да сгрешим от прибързване. Пример, който ще дам, е от моя живот. Бях капитан на отбор в една игра, като всичките отбори бяха 4. Задачите, които ни възложиха трябваше да изпълним за време. Те бяха да донесем 3 ябълки, бутилка ( неразпечатана) оцет, нещо сладко, лук и чесън, както и да си направим снимка с медицинско лице, като не беше позволено да носим в себе си пари и телефони. Е, само да ви кажа как хукнаха всички, като дадоха старт на играта. А кой мислите спечели? Моят отбор, като изпълнихме всичко за 11 минути ( отборът на второто място дойдоха към 30-тата минута). Но как? Ние първо не се стресирахме като останалите, а първо спокойно изготвихме стратегия и разпределихме задачите, а после уверено тръгнахме към целите си с готови и резервни планове, бягайки. Не мислехме за победа на всяка цена, а просто извадихме максимума от себе си и бяхме доволни и щастливи, дори ако не бяхме на 1-во място. Когато сме осъзнати, ние не само даваме на себе си, но даваме и на другите …..внимание, което отваря вратите ни навсякъде и топлото отношение на другите към нас, въз основа на нашето поведение, ни прави щастливи. Хората са нашите огледала. Когато вие се поспрете и поздравите човек, било то колега, портиер, комшия, магазинер или други хора, то вие показвате, че нищо нематериално, като работата ви в момента, не е по-важно от проявата на човечност, възпитание, учтивост. Знаете ли дали само с една дума, усмивка, поглед или жест няма да промените нечие нещастие или болка? Дори и да не знаете, пробвайте, нищо не ви коства. Светът би станал по-добър, ако хората излизаха от комфортната си зона, говорят повече мили думи, по-често помагат на нуждаещите се, проявяват възпитание и уважение към всичко живо. Това е в основата на осъзнатостта – да бъдеш по-мъдър от другите, да знаеш истината за нещата, да знаеш от къде идва всеки един проблем, да осъзнаваш своето поведение спрямо дадена ситуация и да го регулираш, поправяш, усъвършенстваш, доколкото е възможно да го осъществиш.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s