Зовът на блога

Standard

Здравейте, скъпи приятели! Блогът ме зове, любимите читатели също и се завръщам с нещо изключително – “Зовът на кукувицата” на Робърт Галбрейт/Дж. К. Роулинг! Извинявам се за отсъствието, трябваше да преведа в ред малко емоционално -интелектуалната кочина в главата ми, да си подредя мислите и да се поорганизирам. Както казваше някога един близък приятел – все някога трябва да почнем да вземем да се организираме. Та след санитарната седмица и отдаването ми на четене и други приятни занимавки, пак съм на линия! И така – “Зовът на кукувицата”!

zovytnakukuv3

Когато започнах да чета “Зовът” не знаех какво да мисля. Бях почитател на Хари Потър, особено на първите три книги, прочетох и останалите и, както винаги съм казвал, свалям шапка на Дж. К. за умението да пише, за лекотата на разказа, за потопяването на читателя в атмосферата. Уникална е в това отношение. После прочетох “Вакантен пост”, и ми хареса страшно много. Аз съм си приатрастен към всичко английско – от футбола и историята, до времето, наистина, не ви лъжа, обожавам английското време, влагата покрай Темза, бързо движещите се облаци, хладния въздух и цигарата привечер в градината… Уф, размечтах се, извинявам се… Та страшно ми хареса “Вакантен пост”, страшно английска, много социална, с описателността и разгръщането на образите, толкова характерни за викторианската литература на Дикенс и Харди, дълбоката консервативност на английската провинция, странните образи, човешките съдби, разслоението на обществото и личните трагедии преплитащи се с политика, социални и обществени проблеми. Дж. К. изключително умело използва парадигми, стереотипи, популярни образи и конотации, за да ни срещне с герои, които да нямат нужда от продробни обяснения, описания и характеристики. Ужасно е умела в това, ама непостижимо добра. С няколко думи, правейки паралел с известни лица или герои от други романи, тя те въвежда в цял един свят, всеки читател може да си нарисува обараза на човека в главата, да си представи как ходи, как говори, как мисли, какъв е по душа. И всичко това само с няколко умели паралели или стереотипни образи от класиката в криминалния жанр. Защото “Зовът на кукувицата”, за всички, които не знаят, е криминале. Класическо, разтърсващо, прекрасно написано и изпълнено с напрежение и обрати до самия край. Направо ме уби! Аз претендирам, че обожавам тънкото интелигентно насочване към убиеца и успявам доста бързо да разгадая леките намеци на авторите, добрите имам предвид, щото при лошите, убиеца става ясен от първата трета на книгата нататък, та обикновено доста бързо се ориентирам, и интуитивно ако щете в трохите оставени от писателя, тук просто не очаквах този край, ама хич!

Иначе в основата е образът на класическия частен детектив в най-добрите традиции на Сам Спейд и Филип Марлоу, изсухлен непрокопсаник, алкохолик, обикновено изхвърлен от жена си, спящ в кантората, циник и небрежем бохем, съчетаващ в себе си Бонд, Дон Жуан и Шерлок Холмс, в който няма как да не се влюби всеки читател. Ами до тях застава и още едно име, за което тепърва ще се говори и ще гледаме на широкия екран – частния детектив Корморан Страйк. С малко по-съвременен образ, герой-инвалид от войната в Афганистан, извънбрачен син на велик рок музикант и майка – легендарно “групи” от 60-те. Уникален образ. Умен, хладнокръвен, страдащ, отхвърлен и обичан, уважаван и преследван да си плати наема, чуден просто.

Исках да постна откъси, за него, за някакви, хора, ама се зачетох в книгата и тя е толкова плътна и с такива живи и оригинални образи, че не можах да избера, жестоко е просто. Има филмови продуценти, богаташи, рап звезда, супер модели, фотографи, моделиери, полицаи, вярна секретарка  на временен договор с неслучайното име Робин 🙂 ; между другото направо съм влюбен в нея, тая жена е мечта за всеки – съпруг, работодател, човек, истинско съкровище; рок легенди, неуспели актьори, каращи лимузини, страшно силно, няма празно.

Историята сама по себе си е супер инетерсна – самоубийство на най-популярния и обичан модел на Англия, прекрасната Лула Ландри е намерена късно през нощта размазана под блакона си в най-скъпия лондонски квартал. Официалната версия – самоубийство. Но нейния брат наема детектив Корморан Страйк, невярвайки, че неговата сестра може да го направила. Висшето общество, модните среди, минало и настояще, кръвни връзки, властни майки и безотговорни родители, обичани и отхвърлени дец,. алкохол, изкуство, красота, дрога и насилие. Уффф, много ми се иска да ви разкажа повече, но ме е страх че ще ви отнема от удоволствието, защото всичко е важно. Има и много силен социален елемент, тръсене на корените, заложените проблеми в детството, съзряването, човешките съдби, приятелството и предателството. Като пиша и си спомням моментите, героите, текста, се изпълвам с все по-голямо уважение към Дж. К., ще се върна пак към книгата след месец, за да я усетя още веднъж. Защото това е една от най-добрите криминални книги, които съм чел. Роман с потенциала да се превърне в класика, с образ, или образи, защото съм сигурен, че Робин ще продължи да помага на Корморан и в следващите книги, а те се очаква да съм минимум 7, роман който е абсолютен бестселър и сигурно ще бъде Романът на годината в България.

Той е за всички почитатели и на криминалния жанр, и на добрата литература. Пюър плежър. Както знаете, това е моята най-висока оценка. В понеделник си го вземете от най-близката до вас книжарница, прочетете го,  подарете го на близък, говорете за него, напишете във Фейсбук страницата си. Трябва си. Приятно четене.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s