Малко Уелбек и “По-широко поле за борбата”

Standard

Един откъс от друг от чудесните романи, които открих миналата година – “По-широко поле за борбата” на Мишел Уелбек. За Уелбек, няма какво да ви говоря – с “Елементарните частици, “Карта и територия”, “Възможност за остров” и “Платформата” той е един от най-признатите, уважавани, ценени и направо почитани съвременни писатели. Истинска институция. Това е първият му роман. Изключително важен според мен. Той поставя всички идеи, светоглед, размисли и търсения, интелектуални и лично човешки, за първи път пред читателите. И създава цяло течение в литературата. За него казват, че е “Романът, който цяло едно поколение очакваше.” Ами вече го има, четете.

Image

“Трудността идва оттам, че не е достатъчно да се живее по правилата. Действително успявате (понякога на косъм, ама много на косъм, но все пак успявате) да живеете по правилата. Подавате данъчните си декларации навреме. Плащате си сметките на точната дата. Никога не излизате без документ за самоличност (и без калъфчето с банковата карта!…).
Само дето нямате приятели.
Правилата са сложни, многопластови. В извънработно време трябва да се правят покупки, да се теглят пари от банкоматите (пред които тъй често се налага да
чакате на опашка). А не бива да се забравят и всевъзможните плащания в полза на органите, от които зависят различни аспекти на вашия живот. На всичкото отгоре може да се разболеете, а това води до нови разходи и формалности.
Остава ви обаче свободно време. Какво да правите? Как да го оползотворите? Като се поставите в услуга на ближния? Само че ближният изобщо не ви интересува. Да слушате дискове? Някога това е било решение, но съгласете се, че с годините музиката все по‑слабо ви вълнува.
Майсторенето вкъщи, разгледано в най‑широк смисъл, може да бъде някакъв изход от положението. Ала нищо не може да попречи на все по‑честото настъпване
на онези мигове, в които абсолютната ви самота, усещането за всеобща празнота, предчувствието, че съществуването ви се доближава до болезнена и безвъзвратна
катастрофа, се съчетават, за да ви докарат до състояние на реално страдание.
Само че дори и тогава все още не ви се умира.
Имали сте някакъв живот. Имало е моменти, в които сте имали живот. Разбира се, не ги помните добре, но някои снимки са свидетелство за тях. Това вероятно се е случило през юношеството или някъде там. Как само ви се е живеело тогава! Животът ви е изглеждал изпълнен с безподобни възможности. Можели сте да станете естраден певец, да отидете във Венецуела.
По‑изненадващото е, че сте имали и детство. Наблюдавайте сега седемгодишно дете, което играе с фигурки на войници на килима в хола. Моля да го наблюдавате внимателно. След развода вече няма баща. Рядко вижда майка си, която заема важна длъжност в козметична фирма. И все пак то играе с войничетата и явно живо се интересува от заложените в тях представи за света и войната. Е, липсва му обич, но пък я как се интересува от света!
И вие сте се интересували от света. Преди много години – моля, спомнете си. Сферата на правилата вече не е била достатъчна; не сте можели да живеете повече в сферата на правилата и сте навлезли в полето на борбата. Моля ви да се върнете точно към този момент. Било е отдавна, нали?Спомнете си – водата е била студена. Сега сте далече от брега – о, да, колко далече сте отбрега! Дълго сте вярвали в съществуването на друг бряг,
но вече не вярвате. Обаче продължавате да плувате и с всяко движение се доближавате до удавянето. Задушавате се, белите ви дробове сякаш горят. Водата ви се струва
все по‑студена и най‑вече все по‑горчива. А и не сте толкова млад. Ей сегичка ще умрете. Няма нищо. Тук съм.
Няма да ви изоставя. Продължавайте да четете.
Спомнете си пак как сте навлезли в полето на борбата.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s