Двама любими поети. За поезия не трябва да се пише, трябва да се чете.

Standard

Един от най-любимите ми поети – Луис Росалес, в превод на чудесната Рада Панчовска. Благодарение на нея открих толкова много поети, тя ми отвори вратите към испаноезичната поезия, в която откривам толкова сходно до моето усещане за света, за нещата, за самата тъкан на поезията и битието. Другият е Румен Стоянов, благодарение на когото открих Фернандо Песоа, друг от най-любимите ми поети. Иберийците са ми присърце, явно! И специална благодарност на Белослава Димитрова, която ми подари книгата на Росалес за рождения ден, един от най-хубавите ми подаръци евър! В Росалес намирам отговори на всички въпроси, които ме вълнуват, обяснения и постановки. С него съм споделил толкова безсънни нощи, толкова емоции и усещания, търсения и светлина. И тъга, и болка, и съдба. И напътствия, пътеки и разстояния за изминаване.

Балада за това, което винаги се отлага

Считай се жив и започни да се лекуваш,
останалото няма значение.
Достатъчно е да промени мястото си радостта,
която никой няма.
Сега
започни да правиш любов.
Пролетта
е винаги в очакване,
макар да ни се пада
някакъв глад за света при подялбата
и някаква странна печал
да кара костите ни, като поискат,
да играят на домино по килима.
Считай се жив; достатъчно е,
стига ти да живееш като даващия милостиня,
стига ти да потеглиш и животът
да добие преходната си
и мощна истина:
Всичко се случва
колкото е могло да бъде:
пеперудите
не са звезди: летят
само един слънчев ден и окапват.
Не избирай пътя си: няма пътища,
светлината е светлина, както сянката е сянка,
считай се жив и започни да се лекуваш,
останалото няма значение.

Има такъв, който погребва малко по малко света
и на брега, уморено, морето се дави.
Не очаквай чудо, което да ти отнеме
от душата тази печал;
вече няма нищо, което да питаш, няма нищо
за отговаряне,
има неща.
Виждаш ли ги? Гледай ги добре, защото думите
са дъжд над морето.
Като чаша
вино трябва да пиеш
живота капка по капка,
защото горестта опива като виното,
додето можеш да кажеш:
време е,
не знаем за какво,
не го знаем,
нито ще го узнаем, но няма значение,
дойде и това е всичко:
тласка ни;
наш е и ни подсилва.
Считай се жив и не питай
какво трябва да правиш:
време е.”

А сега Фернандо Песоа. В превод на Румен Стоянов. Един от най-мрачните, истински, искрени неземно земни поети на действителността. И в “Книга за безпокойството”, и в стиховете му, намирам най-важната връзка за съществуването – да живееш искрено и честно. Няма фалшиви излияния, неразбираеми символи, претенции за откровения, алабализми и всякакви други отнесености. Животът в неговата поразителна цялост, обемност, цветност и познаваемост. Всичко е такова, каквото е. Поезията на живота.

“За да си велик, бъди цялостен: нищо твое
Не преувеличавай или изключвай.
Бъди цял във всяко нещо. Влагай всичко каквото си
И в най-малкото, което вършиш.
Тъй във всяко езеро блести цялата луна.
Защото живее нависоко.”

“Ужасяващата действителност на нещата
Е всекидневното мое откритие.
Всяко нещо е каквото е
И трудно е някому да обясня колко много радва ме това
И колко то ми стига.

Достатъчно е да съществуваш, за да си всецялостен.

Написал съм доста стихотворения.
Ще напиша още повече, естествено.
Всяко мое стихотворение го казва,
пък всички мои стихотворения различни са,
Защото всяко нещо, има ли го, е начин да се каже това.
Понякога стоя и гледам някой камък.
Не мисля дали той чувства.
Не се губя да го наричам братко.
Но го харесвам защото си е камък,
Харесвам го, защото не чувства нищо,
Харесвам го, защото няма родство с мен.

Друг път слушам да минава вятърът
И смятам, че само за да чувам как минава вятърът струва си, че съм роден.

Не знам какво ще си помислят други четейки настоящето;
Но смятам, че то ще да е добро, щом го мисля без усилие,
Ни мисъл за други хора, чуващи ме как аз мисля;
Защото мисля го без мисли,
Защото казвам го както ми го казват моите думи.

Веднъж нарекоха ме поет материалист

И се учудих, защото не смятах,
Че може да ме нарекат каквото и да било.
Аз дори не съм поет: виждам.
Ако писаното от мен има стойност, аз я нямам:
Стойността е там, в стиховете ми.
Всичко то никак не зависи от волята ми.”

Advertisements

2 thoughts on “Двама любими поети. За поезия не трябва да се пише, трябва да се чете.

  1. Много и харесаха и двамата. Плашещо силни и истински. С твое позволение ще си позволя малък цитат от росалес в моя блог 🙂 Поздравления за блога. Моля те продължавай да споделяш.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s