Програмно

Standard

Скъпи приятели мои, с няколко думи какво мисля да правя. Знаете, че аз не съм литературен човек, не мога да правя задълбочени анализи, да изследвам структурата на литературното повествование, да деструктурирам вътрешния свят на лирическия герой, да разпъвам на кръст протагониста и да разкъсвам тъканта на митохондриалната конотативност на препратките в дълбинните пластове на авторовите търсения. Нищо такова. Аз съм емоционален, прост, необразован филологически и литературно читател. И това ще е моя блог за всичко, което ме е развълнувало, потресло, разчувствало, разсмяло, разплакало и натъжило, възбудило и накарало да се замисля. Ей така, чисто емоционално. Познавате ме. Тези, които не ме познават, ще ме опознаят. Та постовете ще са кратки и емоционални, ще ме извинявате, за което. Но си е част от мен. Като говоря за неща, които обичам винаги се паля. Личи ми, и по блясъка в очите, и в ръкомахането, и в леко повишения тон, и в изблиците на патетизъм. Та, такива ми ти работи. Първите постове, които направих са пробни и по-скоро концептуални. Тези с книгите ми за 2013, между другото специално ще направя тия дни една класация на топ 20 книгите за мен за 2013, художествена и нехудожествена литература, както и препоръките ми какво трябва да се направи спешно от страна на държавата на литературното поле, за да заеме българската литература полагащото й се място в културния и обществен живот на България. Сега ето ви топ 3 за художествената: без да е изненада за никого №1 “Истината за случая “Хари Куебърт” на Жоел Дикер, №2 “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” на Юнас Юнасон и №3 “Супертъжна истинска любовна история” на Гари Щейнгарт. И за трите съм ви говорил, направо ви проглуших очите и ушите, особено във Фейсбук и на панаира на книгата, ама книгите наистина са размазващи. Щастие е да ги откриеш. Ето днес Иван Карчев от Виена ме зарадва, че заради “Старецът” цяла нощ не е спал! В такива моменти съм най-щастлив, защото няма по-голямо щастие от това да направиш някой друг щастлив! И ужасно се радвам, че благодарение на дългогодишното ми съжителство с книгите съм препоръчал толкова много книги, и толкова много хора са ги прочели с удоволствие, че на това му казвам осмислено съществуване! Засега толкова, утре пак. И да не забравите – това е програмно, официално блогът ми стратира от утре, 6 януари! Само днес и само вие, и тези на които го препоръчате или споделите, или разкажете, ще може да го види преди да е започнал даже! Дано му върви на читатели, както на мен ми е провървяло с приятели като вас. Хубава и спокойна вечер, и почетете поне 2 страници от книга днес!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s